Белла Ахмадулина - Болезнь

Белла Ахмадулина
Болезнь

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

БОЛЕСТ

О, болка - мъдрост си. А дребна
развръзка всяка е пред теб
и тъмен гений зорко дебне
в очи на болното зверче.

Във твойте пагубни предели
бях с разум горд и пестелив,
но от тревички оредели
дъха на мента в устни скрих.

Да облекча дъха последен,
аз, точно като оня звяр,
със нюх намерих изход верен
в печалното стебло на цвят.

На всички да простя - олеква! 
На всички да простя -  и дам
от нежността, и да просветне
във всяко тяло благодат.

Прощавам ви, градини пусти!
При вас изплаквах бедността
и скърбите на мойте чувства
над капишони на деца.

Прощавам ви, ръце далечни!
Протягайте се вий към друг,
че любовта ми е отречена,
ненужна мъката ми тук.

Прощавам ви, очи на псета!
Вий бяхте моя съд и чест.
Дарих ви скърбите си клети
и носите ги вий до днес.

На враг прощавам и приятел!
Целувка всекиму ще дам!
Във мене като в мъртво тяло,
завършеност и пустота.

И пориви, и светлината, 
като дрънкалки от перца,
за моя лакът перилата
са вече леки, не тежат.

Под кожата ми само въздух.
Един очаквам: в сетен ден,
и той обхванат с болест съща
да може да прости на мен.

1961
Превод: Мария Шандуркова, 21.09.2017 г.

--------------------------------

О, бОлка - мЪдрост си. А дрЕбна
разврЪзка всЯка е пред тЕб
и тЪмен гЕний зОрко дЕбне
в очИ на бОлното зверчЕ.

Във твОйте пАгубни предЕли
бях с рАзум гОрд и пестелИв,
но от тревИчки оредЕли
дъхА на мЕнта в Устни скрИх.

Да облекчА дъхА послЕден,
аз, тОчно като Оня звЯр,
със нЮх намЕрих Изход вЕрен
в печАлното стеблО на цвЯт.

На всИчки да простЯ - олЕква!    
На всИчки да простЯ и дАм   
от нежносттА, и да просвЕтне
във всЯко тЯло благодАт.

ПрощАвам ви, градИни пУсти!
При вАс изплАквах бедносттА
и скЪрбите на мОйте чУвства
над капишОни на децА.

ПрощАвам ви, ръцЕ далЕчни!
ПротЯгайте се вИй към дрУг,
че любовтА ми е отрЕчена,
ненУжна мЪката ми тУк.

ПрощАвам ви, очИ на псЕта!
Вий бЯхте мОя сЪд и чЕст.
ДарИх ви скЪрбите си клЕти
и нОсите ги вИй до днЕс.

На врАг прощАвам и приЯтел!
ЦелУвка всЕкиму ще дАм!
Във мЕне като в мЪртво тЯло,
завЪршеност и пустотА.

И пОриви, и светлинАта, 
като дрънкАлки от перцА,
за мОя лАкът перилАта
са вЕче лЕки, не тежАт.

Под кОжата ми сАмо вЪздух.
ЕдИн очАквам: в сЕтен дЕн,
и тОй обхвАнат с бОлест сЪща
да мОже да простИ на мЕн.

------------------------------

Болезнь

О боль, ты - мудрость. Суть решений
перед тобою так мелка,
и осеняет темный гений
глаз захворавшего зверька.

В твоих губительных пределах
был разум мой высок и скуп,
но трав целебных поределых
вкус мятный уж не сходит с губ.

Чтоб облегчить последний выдох,
я, с точностью того зверька,
принюхавшись, нашла свой выход
в печальном стебельке цветка.

О, всех простить - вот облегченье!
О, всех простить, всем передать
и нежную, как облученье,
вкусить всем телом благодать.

Прощаю вас, пустые скверы!
При вас лишь, в бедности моей,
я плакала от смутной веры
над капюшонами детей.

Прощаю вас, чужие руки!
Пусть вы протянуты к тому,
что лишь моей любви и муки
предмет, не нужный никому.

Прощаю вас, глаза собачьи!
Вы были мне укор и суд.
Все мои горестные плачи
досель эти глаза несут.

Прощаю недруга и друга!
Целую наспех все уста!
Во мне, как в мертвом теле круга,
законченность и пустота.

И взрывы щедрые, и легкость,
как в белых дребезгах перин,
и уж не тягостен мой локоть
чувствительной черте перил.

Лишь воздух под моею кожей.
Жду одного: на склоне дня,
охваченный болезнью схожей,
пусть кто-нибудь простит меня.

1961
Фото: Белла Ахмадулина