Добро утро, земя, с побеляла снага,
с кожуси от бели къдели,
с калпак от козляк и със шал от мъгла,
с ръкавици от зайчета бели.
Съска северен студ и в едно със снега
трупа тонове лед в реките.
На поляната ледена диша следа
на сърничка, що дебне ловците.
Край огнището с пепел – зъби трака гладът.
Гърбав старец в такт му приглася
и запалва с кибрита – от оградата прът,
а на внучето хлебец принася.
Злобно съска навън подивял северняк.
Ще пребъде и пак ще дивее.
Той нехае, че някъде беден чиляк
с малко внуче – не ще доживее!
*
Природата си върши работата, гладът – също! – Литатру
Автор: Величка Николова -Литатру1
Зъби тракат гладът и студът
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2017
Свидетельство о публикации №117092209393
Свидетельство о публикации №117092209393
Рецензии