17г. Децата и кучето, шедьовър

ДЕЦАТА И КУЧЕТО - жертвите
Автор - Величка Николова - Литатру 1


               
Вечерта е тъжна,
дрипава – мъглата.
Луната се спотайва в смълчаното небе.

Под уличната лампа, размърдват се телцата
на дребни силуети – момиче и момче.

 Дечицата се свиват,
сгушени в тъмата.
Сал лампата ги топли с пунктирани лъчи,
които доразкъсват парцала на мъглата,
съчувствено се взират в детските очи!

 Бездушни минувачи,
бЕгом преминават.
Никой не поглежда към малките деца,
а само куче слабо, към тях се приближава,
с езика си измива техните лица.
И после тръгва бавно –
куцукайки, полека.
Обръща се тревожно, но пак върви напред…
Какво е наумило? Дали постелка мека -
си търси, а децата – седят на буци лед.

 Фъртуната бичува
и милост не познава.
Децата се усмихват на зимата напук!
Но… в сините очички, прокрадва се... забрава…
И никой не разбира, че вече… не са тук!

Навън вилнее буря.
Дере се тъмнината
от огнени езици, гърмящи теглила.
А кучето пристига с твърд комат в устата
и нежно го поставя в детската ръка.

 Фъртуната жестока
грубо го избутва.
Телцето му се свлича до малките деца.
От там със сетни сили, ръчичките побутва…
Очите му отронват премръзнала сълза!

 А зимата се тръшка!
Снегът е на талази.
Не спира да изплита дебела пелена.
С ботушите си бели, навсякъде нагази
с бездушие, подобно – човешките дела!!!

Автор: Величка Николова -Литатру1
(посветено на... )

Стихотворението е в книгата „Бурята“ (2017 г.)
и в книгата „Бурята и двата свята“(м. февр. 2026 г.)
заедно с други социални (бг) стихове: „Моят Жребий" („Аз, една от народа“ - подзатлавие), „Вълците и биволите", „Затворът“, „Двата свята“ и др.