Михаил Лермонтов - Дума

Михаил Лермонтов
Дума

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

МИСЪЛ

Печално гледам нашто поколение!
Че бъдещето му е тъмна пустота,
и между туй, в познания, в съмнения
в бездействие ще срещне старостта.
Богати сме от люлките си детски
със грешките на бащин изостанал ум,
животът ни мори, тъй както път без цели,
и, както празник чужд сред пир и шум.

За зло, добро сме срамно равнодушни,
на първо поприще ний вехнем без стремеж;
и пред опасности -позорно малодушни,
а за властта - презряната сме гмеж. 
Така плодът, съзрявал не навреме,
не радва той вкуса, ни нашите очи,
виси осиротял сред цветове изгрели,
сред тяхна красота - позорът му личи!

Ний изсушихме ум с науката безплодна,
от близки и другари ревностно таим
надеждите добри, гласа си благороден,
с неверие осмивани мечти.
Едва докоснали сме чаша за наслада,
ний сили не спестихме в младостта
с опасност от пресищане, от всяка радост
докрай извлякохме ний сладостта.

Мечтите поетични, висшето изкуство
с възторга сладостен не будят ни ума;
разравяме в гърди останките от чувства -
ревниво скривано съкровище в тъма.
И ненавиждаме, и любим ний случайно,
не жертваме ни злобата, ни любовта,
душата завладяна е от студ потаен,
когато в огън ври кръвта.
И скучни са ни пищни отпреди забави,
и на дедите - добросъвестен разврат;
към гроба бързаме без щастие, без слава,
поглеждайки насмешливо назад.

Тълпа навъсена, отишла към забрава,
в света ще минем ний без шум и без следа,
а мисли плодовити във века ни няма,
ни гений нов, прочул се със труда.
Със строгостта на гражданин и съд, праха ни
потомъкът ще оскърби в обиден слог
с насмешката на син измамен и излъган
от бащиния пропилян живот.

1838
Превод: Мария Шандуркова, 28.07.2017 г.

-----------------------------------------

ПечАлно глЕдам нАшто поколЕние!
Че бЪдещето му е тЪмна пустотА,
и между тУй, в познАния, в съмнЕния,
в бездЕйствие ще срЕщне старосттА.
БогАти сме от лЮлките си дЕтски
със грЕшките на бАщин изостАнал Ум,
живОтът ни морИ, тъй кАкто пЪт без цЕли
и кАкто прАзник чУжд сред пИр и шУм.

За злО, добрО сме срАмно равнодУшни,
на пЪрво пОприще ний вЕхнем без стремЕж;
и пред опАсности -позОрно малодУшни,
а за власттА - презрЯната сме гмЕж. 
ТакА плодЪт съзрЯвал нЕ наврЕме,
не рАдва тОй вкусА, ни нАшите очИ,
висИ осиротЯл сред цветовЕ изгрЕли,
сред тЯхна красотА - позОрът му личИ!

Ний изсушИхме Ум с наУката безплОдна,
от блИзки и другАри рЕвностно таИм
надЕждите добрИ, гласА си благорОден,
с невЕрие осмИвани мечтИ.
Едва докОснали сме чАша за наслАда, 
ний сИли не спестИхме в младосттА;
с опАсност от пресИщане, от всЯка рАдост 
докрАй извлЯкохме ний сладосттА.

МечтИте поетИчни, вИсшето изкУство
с възтОрга слАдостен не бУдят ни умА;
разрАвяме в гърдИ остАнките от чУвства -
ревнИво скрИвано съкрОвище в тъмА.
И ненавИждаме, и лЮбим ний случАйно,
не жЕртваме ни злОбата, ни любовтА,
душАта завладЯна е от стУд потАен,
когАто в Огън врИ кръвтА.
И скУчни са ни пИщни отпредИ забАви,
и на дедИте - добросЪвестен разврАт;
към грОба бЪрзаме без щАстие, без слАва,
поглЕждайки насмЕшливо назАд.

ТълпА навЪсена, отИшла към забрАва,
в светА ще мИнем ний без шУм и без следА,
а мИсли плодовИти във векА ни нЯма,
ни гЕний нОв, прочУл се със трудА.
Със строгосттА на грАжданин и сЪд, прахА ни
потОмъкът ще оскърбИ в обИден слОг
с насмЕшката на сИн измАмен и излЪган
от бАщиния пропилЯн живОт.

------------------------------------------

Дума

Печально я гляжу на наше поколенье!
Его грядущее — иль пусто, иль темно,
Меж тем, под бременем познанья и сомненья,
В бездействии состарится оно.
Богаты мы, едва из колыбели,
Ошибками отцов и поздним их умом,
И жизнь уж нас томит, как ровный путь без цели,
Как пир на празднике чужом.

К добру и злу постыдно равнодушны,
В начале поприща мы вянем без борьбы;
Перед опасностью позорно малодушны
И перед властию — презренные рабы.
Так тощий плод, до времени созрелый,
Ни вкуса нашего не радуя, ни глаз,
Висит между цветов, пришлец осиротелый,
И час их красоты — его паденья час!

Мы иссушили ум наукою бесплодной,
Тая завистливо от ближних и друзей
Надежды лучшие и голос благородный
Неверием осмеянных страстей.
Едва касались мы до чаши наслажденья,
Но юных сил мы тем не сберегли; 
Из каждой радости, бояся пресыщенья,   
Мы лучший сок навеки извлекли. 

Мечты поэзии, создания искусства
Восторгом сладостным наш ум не шевелят;
Мы жадно бережем в груди остаток чувства —
Зарытый скупостью и бесполезный клад.
И ненавидим мы, и любим мы случайно,
Ничем не жертвуя ни злобе, ни любви,
И царствует в душе какой-то холод тайный,
Когда огонь кипит в крови.
И предков скучны нам роскошные забавы,
Их добросовестный, ребяческий разврат;
И к гробу мы спешим без счастья и без славы,
Глядя насмешливо назад.

Толпой угрюмою и скоро позабытой
Над миром мы пройдем без шума и следа,
Не бросивши векам ни мысли плодовитой,
Ни гением начатого труда.
И прах наш, с строгостью судьи и гражданина,
Потомок оскорбит презрительным стихом,
Насмешкой горькою обманутого сына
Над промотавшимся отцом.

1838