Николай Александрович Зиновьев - Когда душа не вер

Николай Александрович Зиновьев
***Когда душа не верила

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***
„Всичко минава. Ще мине и това.“
Надпис на пръстен на цар Соломон

Душата щом не вярваше,
фъртуна я въртя,
като клепало тракаше,   
ненужна беше тя.

Едва не трясна чашата
душата от злини,
но кръстна сила, сякаш я
завинаги спаси.

Сега живея с вярата,
приятели са с мен.
И друга ми е мярата   
за всеки идващ ден.

В съгласие, в доверие
са леки тежки дни.
И струва ми се времето            
не ще се промени.

Превод: Мария Шандуркова, май, 2015 г.

---------------------------------------

ДушАта щОм не вЯрваше,
фъртУна я въртЯ,
клепАло сЯкаш трАкаше,
ненУжна бЕше тЯ.

ЕдвА не трЯсна чАшата
душАта от злинИ,
но крЪстна сИла, сЯкаш я
завИнаги спасИ.

СегА живЕя с вЯрата,
приЯтели са с мЕн.
И дрУга ми е мЯрата
за всЕки Идващ дЕн.

В съглАсие, в довЕрие
са лЕки тЕжки днИ.
И стрУва ми се врЕмето            
не щЕ се променИ.

---------------------------------------

* * *
          "Всё проходит. Пройдёт и это."
          Надпись на кольце царя Соломона

Когда душа не верила
И в ней метель мела,
Как колокол из дерева,
Никчёмной жизнь была.

Чуть чашею не треснула
Душа моя от зла,
Но сила, сила крестная
Навек её спасла.

Теперь, когда я верую,
Вокруг друзья одни.
Совсем другою мерою
Я отмеряю дни.

Всё ладится, всё вяжется,
Всё легче жизни гнёт.
И мне порою кажется,    
Что это не пройдёт.