Игорь Северянин - Посвящение

130 ЛЕТ СО ДНЯ РОЖДЕНИЯ РУССКОГО ПОЭТА ИГОРЯ СЕВЕРЯНИНА!
130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА РУСКИЯ ПОЕТ ИГОР СЕВЕРЯНИН!
Игорь Северянин (16 мая 1887-20 декабря 1941)
Посвящение

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ПОСВЕЩЕНИЕ

За теб не знаех - ала вредом
те търсих с младото сърце: 
ту плувах с лодка по небето,
ту бях край Квантунско лице...

Душите женски ме обляха
със своята любов и скръб...
Но не откривах теб, платната
издигах пак - в далечен път!

Все тъй, след втора срещах трета...
Но ти не беше между тях...
Не се отчайвах да те срещна,
владетелко на моя свят!

Безплътна беше, ала ето,
превърна се във земна плът:
в полята пролетни, в небето
събра ни Господ този път.

И твоят поглед пръв бе чудо,
(той - незабравен  - талисман!):
ти мен си търсила, не други,
аз теб - петнадесет лета!

Намерихме се - туй е радост!
Живот за нас - съдбовен труд...
И нищо вече не ни трябва:
освен да сме - един до друг!

1912
Превод: Мария Шандуркова, 15.05.2017 г.

---------------------------------

За тЕб не знАех - ала врЕдом
те тЪрсих с млАдото сърцЕ: 
ту плУвах с лОдка по небЕто,
ту бЯх край КвАнтунско лицЕ...

ДушИте жЕнски ме облЯха
със свОята любОв и скрЪб...
Но не открИвах тЕб, платнАта
издИгах пАк - в далЕчен пЪт!

Все тЪй, след втОра срЕщах трЕта...
Но тИ не бЕше между тЯх...
Не сЕ отчАйвах да те срЕщна,
владЕтелко на мОя свЯт!

БезплЪтна бЕше, ала Ето,
превЪрна се във зЕмна плЪт:
в полЯта прОлетни, в нЕбето
събрА ни ГОспод тОзи пЪт.

И твОят пОглед прЪв бе чУдо,
(той - незабрАвен  - талисмАн!):
ти мЕн си тЪрсила, не дрУги,
аз тЕб - петнАдесет летА!

НамЕрихме се - тУй е рАдост!
ЖивОт за нАс - съдбОвен трУд...
И нИщо вЕче не нИ трЯбва:
освЕн да сме - едИн до дрУг!

-----------------------------

ПОСВЯЩЕНИЕ

Тебя не зная — всюду, всюду
Тебя искал я, сердцем юн:
То плыл на голубую Суду,
То на нахмуренный Квантун...

Мне много женских душ дарило
Свою любовь, свою печаль...
В них не найдя тебя, ветрило
Я поднимал — и снова в даль!

Так за второй встречалась третья...
Но не было меж них тебя...
Я не отчаивался встретить
Тебя, владычица моя!

Тогда, бесплотная доныне,
Прияла ты земную плоть:
Весной, в полях, под небом синим,
С тобой нас съединил Господь.

Твой первый взгляд явил мне чудо
(Он — незабвенный амулет!):
И ты меня искала всюду,
Как я тебя, пятнадцать лет!

Найти друг друга, вот — отрада!
А жизнь вдвоем — предтеча тьмы...
Нам больше ничего не надо.
Лишь друг вне друга — вместе мы!

1912
Изображение: Игорь Северянин в 1919 году фото A.Parikas, Таллин