Мария Петровых - Не взыщи, мои признанья грубы

Мари;я Серге;евна Петровы;х (13 [26] марта 1908, Норский посад, Ярославская губерния — 1 июня 1979, Москва) — русская советская поэтесса и переводчица.

МАРИЯ ПЕТРОВЫХ
***Не взыщи, мои признанья грубы

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***
Не сърди се, груба съм, признавам,
но това е в моята съдба.
Устните пресъхват ми тогава,
щом явиш се ти във мисълта.

Ще отдам на тебе мойте сили -
и живота, въплътен в молба, 
че диханието в мене спира,
щом явиш се ти във мисълта.

Бурята градината ми скърши
и живея с себе си в борба,
но очите ми потъват в сълзи,
щом явиш се ти във мисълта.

1967
Превод: Мария Шандуркова, 28.03.2017 г.

---------------------------------------

Не сърдИ се, грУба съм, признАвам,
но товА е мОята съдбА.
Устните пресЪхват ми тогАва,
щом явИш се тИ във мисълтА.

Ще отдАм на тЕбе мОйте сИли -
и живОта, въплътЕн в молбА,
че дихАнието в мЕне спИра,
щом явИш се тИ във мисълтА.

БУрята градИната ми скЪрши
и живЕя с сЕбе си в борбА,
но очИте ми потЪват в сЪлзи,
щом явИш се тИ във мисълтА.

-----------------------------

***

Не взыщи, мои признанья грубы,
Ведь они под стать моей судьбе.
У меня пересыхают губы
От одной лишь мысли о тебе.

Воздаю тебе посильной данью-
Жизнью, воплощенною в мольбе,
У меня заходится дыханье
От одной лишь мысли о тебе.

Не беда, что сад мой смяли грозы,
Что живу сама с собой в борьбе,
Но глаза мне застилают слезы
От одной лишь мысли о тебе.

1967
Photography: Erika Masterson