Лев Гроссе Ты юная, ты стройная, как ель Ти млада,

„ТЫ – ЮНАЯ, ТЫ – СТРОЙНАЯ, КАК ЕЛЬ...”
Лев Викторович Гроссе (1906-~1950 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ТИ – МЛАДА, СТРОЙНА СИ КАТО ЕЛХА

Ти – млада, стройна си като елха,
ти – сякаш буреносен облак страшен,
ликувай, о, Русия свята, наша
родино, на дедите ни с дъха.

Кой ще посмее с теб да се сражава?
Кой не почита твойте висини,
на мислите ти мъдри дълбини,
кой с красотата ти ще се сравнява?

И пак, и пак, Велика, съм готов,
стремително към теб мечтата литва,
към теб душата ми с една молитва,
живот, съдба и вяра, и любов!


Ударения
ТИ – МЛАДА, СТРОЙНА СИ КАТО ЕЛХА

Ти – мла́да, стро́йна си като́ елха́,
ти – ся́каш бурено́сен о́блак стра́шен,
лику́вай, о́, Руси́я свя́та, на́ша
роди́но, на деди́те ни с дъха́.

Кой ште посме́е с те́б да се сража́ва?
Кой не почи́та тво́йте висини́,
на ми́слите ти мъ́дри дълбини́,
кой с красота́та ти ште се сравня́ва?

И па́к, и па́к, Вели́ка, съм гото́в,
стреми́телно към те́б мечта́та ли́тва,
към те́б душа́та ми с една́ моли́тва,
живо́т, съдба́ и вя́ра, и любо́в!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Лев Гроссе
ТЫ – ЮНАЯ, ТЫ – СТРОЙНАЯ, КАК ЕЛЬ...

Ты – юная, ты – стройная, как ель,
Ты – грозная, как туча громовая,
Ликуй, о Русь, о Родина святая,
Моих отцов родная колыбель.

О, кто с Тобой осмелится сразиться?
Души Твоей кто снизит вышину,
Кто дум Твоих измерит глубину,
С красой Твоей, скажи мне, – кто сравнится?

Великая, к Тебе все вновь и вновь
Мечты моей невольное стремленье,
Тебе одной души моей моленье,
И жизнь, и крест, и вера, и любовь!




---------------
Руският поет и философ Лев Гросе (Лев Викторович Гроссе) е роден на 15 юни 1906 г. в гр. Йокохама, Япония. На младини живее в Китай, където баща му е генерален консул в Шанхай. Завършва руската гимназия в Харбин (1924 г.). Членува в литературния кръг „Понедельник”, организира религиозно-философски кръжоци, през 1939 г. е председател на литературното обединение в Шанхай. Работи като преводач, от 1939 г. е редактор и издател на сп. „Муза”, от 1925 до 1940 г. е редактор на сп. „Путь”. През 20-те и 30-те г. живее няколко години във Франция и Германия, като учи бактериология и философия в Сорбоната в Париж (до 1925 г.) и в Берлинския университет (1926 г.). Знае отлично руски, английски, френски, немски и китайски език. Публикува поезия и есеистика в китайски, европейски и американски емигрантски списания и алманаси като „Понедельник”, „Рубеж”, „Наш путь”, „Посох”, „Врата”, „Русская жизнь”, „Возрождение”, „Русские записки”, „Земля Колумба” и др. Автор е на стихосбирките „Мысли сердца, т. 1” (1925 г.), „Новое человечество” (1925 г.), „Мысли сердца, т. 2” (1926 г.), „Грехопадение” (1926 г.), „Видение” (1926 г.), „Песня жизни” (1926 г.), „Кремль” (1926 г.), „Альфа-омега. Завет пола” (1926 г.), „Вечное знание” (1927 г.), „Пророк” (1928 г.), „Мысли сердца, т. 3” (1929 г.), „Башня Вавилона” (1929 г.), „Крест поэта” (1930 г.), „Я, вы и он” (роман в стихове, 1930 г.), „Сердца мирам” (1931 г.), „Мертвая смерть” (1932 г.), „Апокалипсис пола” (1937 г.),  и „Она” (1939 г.). През 1948 г. отива в СССР, където е арестуван и затворен. Умира в лагер на ГУЛАГ, вероятно през 1950 г.