ПРЕГРЪДКА
в памет на съпруга ми Петър
Непохватно
нежно ме прегърна.
Да ме стоплиш с обич...
Може би.
Устните към твоите обърнах.
Гърмеше смях.
Смехът ме наскърби.
Присмехът изпих
безмълвно, тихо.
Тъгата
зад усмивката прикрих.
Сълзата
през сърцето ми премина...
Събудих се...
Звънеше само стих.
Погледнах вън.
Самотен и прокуден...
белей денят...
От сняг е прикован.
Прозорецът ме гледаше учуден
и името ти
плахо назова.
20.12.2016г.
Прегръдка
© Copyright: Величка Петрова, 2016
Свидетельство о публикации №116122101740
Свидетельство о публикации №116122101740
Рецензии
Остават ни сънищата, спомените и болката, която се превръща в поезия!
Прегръщам те с обич, мила Вили!
Мария Шандуркова 29.12.2016 13:55 • Заявить о нарушении
Прегръщам те с обич, мила Вили!
Мария Шандуркова 29.12.2016 13:55 • Заявить о нарушении