Есента

Есента навлече плътен дъждобран
и разгони птици, гласове и песни.
Уморена вече, с поглед разпилян
е повлякла фуста по пътеки тесни.

А скиталец-вятър следва я навред.
С тихи стъпки – тънки струни на китара
очарова в дивно слово на поет
от сонет божествен или песен стара…

По стрехата дъжд в синкоп заудря луд,
трупал дълго гняв, обиди, тежки думи…
Прокънтя сърдито в мрачен, див етюд,
и отпраши нейде по незнайни друми.

Зашептяха нервно мокрите листа –
сплетничат потайно, нещо се сговарят…
И…замря пейзажът в сънна тишина,
от тъга обгърнат и в печал удавен…
12.08.2015г.


Рецензии
Браво, Тони! Много хубаво стихотворение! Чудесни, живи образи! Поздравления!
Желая ти весели Коледни празници, късмет и много такива хубави стихове през Новата 2017-та година!

Мария Шандуркова   29.12.2016 13:51     Заявить о нарушении
Честно казано, нямам високо мнение за лириката си. Аз съм приоритетно граждански поет, а не лирик. Нещо тук-там може и да се е получило. Но в гражданската тематика се чувствам повече в свои води.

Антонина Димитрова -Болгария   29.12.2016 21:06   Заявить о нарушении
Аз наистина се изненадах от това поетично постижение: "Есента". Ще прочета и другите. Много ще се радвам да се отдадеш преди всичко на лириката - по-благодарно и по-вечно е! Поздрави!

Мария Шандуркова   30.12.2016 00:47   Заявить о нарушении