Юрий Софиев Мой сын, иль внук, быть может, правнук

„МОЙ СЫН, ИЛЬ ВНУК, БЫТЬ МОЖЕТ, ПРАВНУК...”
Юрий Борисович Софиев (1899-1976 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МОЙ СИН, МОЙ ВНУК, А МОЖЕ ПРАВНУК

Мой син, мой внук, а може правнук
е длъжен да запази в своя кът
сред имена значителни и славни
две стихосбирки – моя скромен труд.

Ще види в зимна вечер ново нещо,
в покой библиотечен запленен
(Дали се сбъдва трепетната среща?),
той ще се спре замислено при мен.

И на корица сивичка прочел
написаното със злато „Софиев”,
ще си помисли: Старецът е вплел
живот и стих, години да превие!

Ще оправдае моя земен път –
поезията, участ на поета.
Но как, но как да се съединят
два тома стихове с живот...


Ударения
МОЙ СИН, МОЙ ВНУК, А МОЖЕ ПРАВНУК

Мой си́н, мой вну́к, а мо́же пра́внук
е длъ́жен да запа́зи в сво́я къ́т
сред имена́ значи́телни и сла́вни
две стихосби́рки – мо́я скро́мен тру́д.

Ште ви́ди в зи́мна ве́чер но́во не́што,
в поко́й библиоте́чен заплене́н
(Дали́ се сбъ́два тре́петната сре́шта?),
той ште се спре́ зами́слено при ме́н.

И на кори́ца си́вичка проче́л
напи́саното със злато́ „Софи́ев”,
ште си поми́сли: Ста́рецът е впле́л
живо́т и сти́х, годи́ни да преви́е!

Ште оправда́е мо́я зе́мен пъ́т –
пое́зията, у́част на пое́та.
Но ка́к, но ка́к да се съединя́т
два то́ма сти́хове с живо́т...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Юрий Софиев
МОЙ СЫН, ИЛЬ ВНУК, БЫТЬ МОЖЕТ, ПРАВНУК...

Мой сын, иль внук, быть может, правнук,
Должно быть, сохранит в глуши шкафов,
Среди имён значительных и славных,
Мой скромный труд – два томика стихов.

И может быть, в какой-то зимний вечер,
В живой библиотечной тишине
(Осуществится ль трепет нашей встречи?)
Он подойдёт задумчиво ко мне.

И прочитав на рыжем корешке
Написанное золотом: „Софиев”,
Подумает о сгнившем старике:
Писал стихи и жил в года какие!

Мой путь земной сумеет оправдать –
Писал стихи, таков удел поэта.
Но мне-то, мне-то как же сочетать
Два томика стихов и жизнь…

               Париж, 1936 г.


Юрий Софиев
МІЙ СИН ЧИ ВНУК... (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)

Мій син чи внук, а може, мій праправнук,
Можливо, відповість на крик душі,
Знайшовши в шафі між імен преславних
Мій скромний труд – два томики віршів.

Гадається, в якийсь зимовий вечір,
А може, в літній вечір, все однак,
(Чи зді'йсняться ці помисли лелечі?)
Підійде він до мене, просто так.

І може, корінець не обмине,
Де золотом написано: «Софієв»,
Згадавши про зітлілого мене:
Писав вірші, жив у часи які він!

Всі виправдає о'гріхи земні –
Писав вірші, така судьба поета.
Та де там, де там, як сплести мені
Два томики віршів й життя…




---------------
Руският поет Юри Софиев (Юрий Борисович Бек-Софиев) е роден на 7/20 февруари 1899 г. в гр. Бела, Полша. След Руско-японската война се заселва със семейството си в Далечния изток. Обучава се в Хабаровския кадетски корпус и в Нижегородския кадетски корпус, през 1917 г. завършва артилерийско училище. По време на Октомврийската революция в чин поручик се включва в бялото движение. През 1920 г. емигрира в Югославия, където учи в историко-филологическия факултет на Белградския университет, след което се премества във Франция и завършва Френско-руския институт в Париж. Поетичният му дебют е в литературния сборник „Гамаюн” през 1923 г. Сътрудничи на емигрпантския печат във Франция, САЩ, Китай и Германия, публикува поезия в издания като „Звено”, „Русские новости”, „Простор” и др. Член е на Демократичното републиканско общество, активен член е на Съюза на руските писатели и поети във Франция, известно време е председател на Съюза на младите поети и писатели на Франция. Подготвя няколко ръкописни книжки със стихове като „Синий дым” и „Пять сюит”. Автор е на стихосбирката „Годы и камни” (1937 г.), подготвя и втора стихосбирка „Парус”, но не успява да я издаде. Участник е във френската Съпротива, заловен от фашистите, е изпратен на принудителна работа в Германия. След войната живее във Франция. През 1955 г. се връща в СССР, живее в гр. Алма Ата, работи като художник-илюстратор в Института по зоология при АН на Казахска ССР. Умира на 22 май 1976 г. в гр. Алма Ата. Творческото му наследство дълго е в забвение, през последните години излизат книгите с негови стихове и мемоари „Парус” (2003 г.), „Вечный юноша” (2012 г.) и „Синий дым” (2013 г.).