Юрий Поликарпович Кузнецов - Тайнодейство

Юрий Поликарпович Кузнецов
Тайнодейство
http://www.stihi.ru/2012/08/12/3552

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ТАЙНСТВО

Що за град е, тълпи и брътвеж,
а селото – е глухо, неживо.
Каменарю, къде ти ковеш? 
Я погледай духът как се срива!

- Тъй и трябва! - със поглед казА.
Знам, че в залеза кърви са скрити
и старик до старица седят
на държава в пробито корито.

И добре, че навред е лъжа
и за ближен изровена яма.
Тази гибел е изкоп желан
за строителство ново на храма.

Где сте майстори вий на добро?
Где сте вие, работници, братя?
Той реши, че е време дошло
за заклятие на планината.

Към пространството вдигна ръка,
друга – както по устава става,
за подпора заби във пръстта
със гръмовния глас каза: - Тау!

Затрещя планина, заехтя,
зашумяха долини, ревяха.
Появил се бе майстор в света
и помощници много сновяха.

Всеки пъргав, и сръчен, и вещ,
а умът, сякаш смята машина.
- Виж, готово, магистър всевиш! 
Само жертва една не достига.

- Ето я! - магистрат заяви. -
Тя основа за нашия рай е! -
И яви се сред облак искри
позлатеният лик Николаев.

- Да се действа! - с очи повели. -
Знам, че в залеза кърви са скрити,
и старик до старица седи
на държава в пробито корито.

Само тайнството хълма тресе,
само тайнство простора разбулва.
Кой за слово роден, ще рече,
кой със слух е роден, той ще чува. 

1991
Превод: Мария Шандуркова, 01.08.2016 г.

----------------------------------------

Що за грАд е, тълпИ и брътвЕж,
а селОто – е глУхо, нежИво.
КаменАрю, къдЕ ти ковЕш? 
Я поглЕдай духЪт как се срИва!

- Тъй и трЯбва! - със пОглед казА.
Знам, че в зАлеза кЪрви са скрИти
и старИк до старИца седЯт
на държАва в пробИто корИто.

И добрЕ, че наврЕд е лъжА
и за блИжен изрОвена Яма.
Тази гИбел е Изкоп желАн
за строИтелство нОво на хрАма.

Где сте мАйстори вИй на добрО?
Где сте вИе, рабОтници, брАтя?
Той решИ, че е врЕме дошлО
за заклЯтие нА планинАта.

Към прострАнството вдИгна ръкА,
друга – кАкто по Устава стАва,
за подпОра забИ във пръсттА
със гръмОвния глАс каза: - ТАу!

ЗатрещЯ планинА, заехтЯ,
зашумЯха долИни, ревЯха.
ПоявИл се бе мАйстор в светА
и помОщници мнОго сновЯха.

Всеки пЪргав, и срЪчен, и вЕщ,
а умЪт, сякаш смЯта машИна.
- Виж, готОво, магИстър всевИш! 
Само жЕртва еднА не достИга.

- Ето я! - магистрАт заявИ. -
Тя оснОва за нАшия рАй е! -
И явИ се сред Облак искрИ
позлатЕният лИк НиколАев.

- Да се дЕйства! - с очИ повелИ. -
Знам, че в зАлеза кЪрви са скрИти,
и старИк до старИца седИ
на държАва в пробИто корИто.

Само тАйнството хЪлма тресЕ,
само тАйнство простОра разбУлва.
Кой за слОво родЕн, ще речЕ,
кой със слУх е родЕн, той ще чУва. 

-----------------------------------

ТАЙНОДЕЙСТВО

Что ни город, то сброд и содом,
А деревня – глухая проруха.
Вольный каменщик, где же твой дом?
Оглянись на развалины духа!

– Так и надо! – сказал его взгляд.
Хорошо, что закаты кровавы
И старик со старухой сидят
У корыта разбитой державы.

Хорошо, что повсюду обман
И для ближнего вырыта яма.
Этот гибельный мир – котлован
Для строительства нового храма.

Где вы, где вы, его мастера?
Где вы, где вы, работные братья?
Он решил, что настала пора,
И поднялся на гору заклятья.

Одну руку в пространство простёр,
А другую, согласно уставу,
Вертикально поставил в подпор
И сказал громким голосом: – Тау!

Затряслась, загудела гора,
Зашумела долина, завыла.
И явились на свет мастера,
Подмастерья и прочая сила.

Каждый слажен, проворен и быстр,
И в уме, как машина, считает.
– Всё готово, великий магистр!
Только жертвы одной не хватает.

– Вот она! – показал им магистр. –
Вот основа для нашего рая! –
И потряс в новом облаке искр
Золотой головой Николая.

– За работу! – велел его взгляд. –
Пусть закаты над миром кровавы,
И старик со старухой сидят
У корыта разбитой державы…

Только тайна пространство сечёт,
Только тайна горами колышет.
Кто для слова рождён, тот речёт,
Кто для слуха рождён, тот услышит.

1991