Марина Цветаева - Чародею

Марина Цветаева
«Чародею»

 Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

НА ЧАРОДЕЯ

Устни - кръв, а очи - с цвят зелен,
и усмивка от зло изтерзана...
О, не скривай, сега съм узнала:
от Луната си ти запленен.

А над тебе и денем те следва
детски свят с чародейства в нощта,
и си ничий откак си в света
и от люлка любов те обсебва.

О, мнозина обичал си ти: 
белоръки и светли, и черни,
и надменни, и нежни, и гневни,
в тях вселявал си свои мечти.

Но забравата, ах, от гръдта ли?
Где е чарът на земния глас?
Сякаш дим излетял в небеса,
отлетявал е той, отлетял е.

Вечен гост си на чуждия кей,
ти от сребърен рог си заробен...
О, аз зная тъй много, тъй много,
но не мога да кажа - от где.

Твойта чаша във искри е цяла
от наслади не си упоен:
ти от Дева-Луна си пленен,    
ти си с тия, що тя приласкава.

Превод: Мария Шандуркова, 07.08.2016 г.

----------------------------------

Устни - крЪв, а очИ - с цвят зелЕн,
и усмИвка от злО изтерзАна...
О, не скрИвай, сегА съм узнала:
от ЛунАта си тИ запленЕн.

А над тЕбе и дЕнем те слЕдва
детски свЯт с чародЕйства в нощтА,
ти си нИчий откАк си в светА
и от лЮлка любОв те обсЕбва.

О, мнозИна обИчал си тИ: 
белорЪки и свЕтли, и чЕрни,
и надмЕнни, и нЕжни, и гнЕвни,
в тях вселЯвал си свОи мечтИ.

Но забрАвата, Ах, от гръдтА ли?
Где е чАрът на зЕмния глАс?
Сякаш дИм излетЯл в небесА,
отлетЯвал е тОй, отлетЯл е.

Вечен гОст си на чУждия кЕй,
ти от срЕбърен рОг си зарОбен...
О, аз знАя тъй мнОго, тъй мнОго,
но не мОга да кАжа - от гдЕ.

Твойта чАша във Искри е цЯла
от наслАди не сИ упоЕн:
ти от ДЕва-ЛунА си пленЕн,    
ти си с тИя, що тЯ приласкАва.

--------------------------------

ЧАРОДЕЮ

Рот как кровь, а глаза зелены,
И улыбка измученно-злая...
О, не скроешь, теперь поняла я:
Ты возлюбленный бледной Луны.

Над тобою и днем не слабели
В дальнем детстве сказанья ночей,
Оттого ты с рожденья - ничей,
Оттого ты любил - с колыбели.

О, как многих любил ты, поэт:
Темнооких, светло-белокурых,
И надменных, и нежных, и хмурых,
В них вселяя свой собственный бред.

Но забвение, ах, на груди ли?
Есть ли чары в земных голосах?
Исчезая, как дым в небесах,
Уходили они, уходили.

Вечный гость на чужом берегу,
Ты замучен серебряным рогом...
О, я знаю о многом, о многом,
Но откуда-сказать не могу.

Оттого тебе искры бокала
И дурман наслаждений бледны:
Ты возлюбленный Девы-Луны,
Ты из тех, что Луна приласкала.

Изображение из Нета