Александр Пушкин - Пророк

Александр Пушкин
Пророк

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ПРОРОК

 Измъчван от духовен глад, 
в пустиня мрачна аз се мъкнех
и ангелът със шест крила
яви ми се на кръстопътя.
Той леко пръсти доближи,
докосна моите очи.
И се отвориха зеници
като на стресната орлица.
Ушите ми докосна той, -
и ги напълни с звън и вой:
усетих трепета в небето,
как ангелски крила летят,
как морски дълбини кипят,
и как расте върба в полето.
В устата бръкна той за миг,
откъсна грешния език, -
и празнодумец и двуличен,
и жило мъдро от змия
в замлъкналата ми уста
положи с кървава десница.
Гръдта ми той разсече с меч,
сърцето тупкащо извади,
и въглен, ярък и горещ,
в отворената гръд постави.
В пустинята лежах сломен
и Божи глас дочух към мен:
"Стани, пророк, и зорко гледай,
и Мойта воля изпълни,
върви по земните предели
и с думи-жар сърца храни".

1826
Превод: Мария Шандуркова, 17.07.2016 г.

------------------------------

 ИзмЪчван от духОвен глАд,
в пустИня мрАчна Аз се мЪкнех,
и Ангелът със шЕст крилА
ми се явИ на кръстопЪтя.
Той лЕко прЪсти доближИ,
докОсна мОите очИ.
ОтвОриха ми се зенИци
като на стрЕсната орлИца.
УшИте ми докОсна тОй, -
и ги напЪлни с звЪн и вОй:
усЕтих трЕпета в небЕто,
как Ангелски крилА летЯт,
как мОрски дълбинИ кипЯт
и кАк растЕ върбА в полЕто.
В устАта брЪкна тОй за мИг,
откЪсна грЕшния езИк, -
и празнодУмец и двулИчен,
и жИло мЪдро от змиЯ
в замлЪкналата ми устА
полОжи с кЪрвава деснИца.
ГръдтА ми тОй разсЕче с мЕч,
сърцЕто тУпкащо извАди,
и вЪглен, Ярък и горЕщ,
в отвОрената грЪд постАви.
В пустИнята лежАх сломЕн
и БОжи глАс дочУх към мЕн:   
"СтанИ, прорОк, и зОрко глЕдай,
и МОйта вОля изпълнИ,
вървИ по зЕмните предЕли
и с дУми-жАр сърцА хранИ".

-----------------------------
               
ПРОРОК

Духовной жаждою томим,
В пустыне мрачной я влачился, —
И шестикрылый серафим
На перепутье мне явился.
Перстами лёгкими как сон
Моих зениц коснулся он.
Отверзлись вещие зеницы,
Как у испуганной орлицы.
Моих ушей коснулся он, —
И их наполнил шум и звон:
И внял я неба содроганье,
И горний ангелов полёт,
И гад морских подводный ход,
И дольней лозы прозябанье.
И он к устам моим приник,
И вырвал грешный мой язык,
И празднословный и лукавый,
И жало мудрыя змеи
В уста замершие мои
Вложил десницею кровавой.
И он мне грудь рассёк мечом,
И сердце трепетное вынул,
И угль, пылающий огнём,
Во грудь отверстую водвинул.
Как труп в пустыне я лежал,
И Бога глас ко мне воззвал:
«Восстань, пророк, и виждь, и внемли,
Исполнись волею Моей,
И, обходя моря и земли,
Глаголом жги сердца людей».

1826
Изображение из Нета