Афанасий Аф. Фет - Сияла ночь. Луной был полон сад

Афанасий Аф. Фет
"Сияла ночь. Луной был полон сад. Лежали..."

Перевод на болтарский язык:
Марии Шандурковой


"Сияйна нощ. Луна в градината струеше"

Сияйна нощ. Луна в градината струеше.
Лъчи в нозете ни, във хол неосветен.
Роялът - цял открит, със струните трептеше
и в нашите сърца бе твоят тих рефрен.

Ти пя до сутринта, в сълзи и мили чувства,
че си една - любов, единствен идеал,
желаех да съм с теб, и звук да не пропусна,
обичам те, за теб тъй дълго съм ридал.

Отминаха лета, мъчителни и скучни,
и в нощна тишина, дочувам твоя зов,
долитат сякаш пак, въздъхналите звуци,
че ти - за цял живот, едничка си любов,

че няма зла съдба и нито скръб сърдечна,
животът няма край, и няма друг идеал,
щом още живи са стенания далечни,
обичам те, за теб тъй дълго съм ридал!

1877
Превод: Мария Шандуркова, 11.07.2016 г.

----------------------------------------------

СиЯйна нОщ. ЛунА в градИната струЕше.
лъчИ в нозЕте нИ, във хОл неосветЕн.
РоЯлът - цЯл открИт, със стрУните трептЕше
и в нАшите сърцА бе твОят тИх рефрЕн.

Ти пЯ до сутринтА, в сълзИ и мИли чУвства,
че сИ еднА - любОв, едИнствен идеАл,
желАех да съм с тЕб, и звУк да не пропУсна,
обИчам те, за тЕб тъй дЪлго съм ридАл.

ОтмИнаха летА, мъчИтелни и скУчни,
и в нОщна тишинА, дочУвам твОя зОв,
долИтат сЯкаш пАк, въздЪхналите звУци,
че тИ - за цЯл живОт, еднИчка си любОв,

че нЯма злА съдбА и нИто скрЪб сърдЕчна,
живОтът нЯма крАй и нЯма дрУг идеАл,
щом Още жИви са стенАния далЕчни,
обичам те, за теб тъй дълго съм ридал!

--------------------------------------------------

"Сияла ночь. Луной был полон сад. Лежали..."

Сияла ночь. Луной был полон сад. Лежали
Лучи у наших ног в гостиной без огней
Рояль был весь раскрыт, и струны в нем дрожали,
Как и сердца у нас за песнию твоей.
 
Ты пела до зари, в слезах изнемогая,
Что ты одна - любовь, что нет любви иной,
И так хотелось жить, чтоб, звуки не роняя,
Тебя любить, обнять и плакать над тобой.
 
И много лет прошло, томительных и скучных,
И вот в тиши ночной твой  голос слышу вновь,
И веет, как тогда, во вздохах этих звучных,
Что ты одна -  вся жизнь, что ты одна - любовь.
 
Что нет обид судьбы и сердца жгучей муки,
А жизни нет конца, и цели нет иной,
Как только веровать в рыдающие звуки,
Тебя любить, обнять и плакать над тобой!

1877
Художник: Салвадор Дали


Рецензии