Федор Тютчев - Как летней иногда порою

Федор Тютчев
"Как летней иногда порою..."

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


* * *

Като порой понявга летен
във стая птичка долети
и с нея влиза жизнен трепет,
с гласа си всичко освети;

света цъфтящ, света събуден
във къта наш донася тя -
гора зелена, живи струи
и блясъка на небеса, -

тъй мигновено и ефирно
у нас на гости тя дойде,
в света ни горделив, безкрилен,
съня на всички ни отне.

Яви се тя със топлината,
животът светло засия
и петербургското ни лято
едва пред нея устоя.

И старостта бе вече млада,
и опитният бе учащ,
летеше с нейната си радост,
в дипломатичен воаяж.

Домът ни сякаш оживен бе,
щом нея квартирант избра,   
по-малко вече притеснен бе
от неуморен телеграф.

Но кратко красотата трая,
при нас за малко постоя,
настана време за раздяла,
но дълго, дълго ще тая

внезапни спомени най-живи,
трапчинки в розови страни,
и нежността, която движи
тъй леката снага - магнит,

сърдечен смях, гласът камбана,
и дяволитите очи,
на фея пръстите не сбрали
косите, спуснати лъчи.

1863
Превод: Мария Шандуркова, 30.06.2016 г.

----------------------------------------

Като порОй понЯвга лЕтен
във стАя птИчка долетИ,
и с нЕя влИза жИзнен трЕпет,
с гласА си всИчко осветИ;

светА цъфтЯщ, светА събУден
във кЪта нАш донАся тЯ -
горА зелЕна, жИви стрУи
и блЯсъка на небесА, -

тъй мигновЕно и ефИрно
у нАс на гОсти тЯ дойдЕ
в светА ни горделИв, безкрИлен,
сънЯ на всИчки ни отнЕ.

ЯвИ се тЯ със топлинАта,
живОтът свЕтло засиЯ
и пЕтербургското ни лЯто
едвА пред нЕя устоЯ.

И старосттА бе вЕче млАда,
и Опитният бЕ учАщ,
летЕше с нЕйната си рАдост,
в дипломатИчен воаЯж.

ДомЪт ни сЯкаш оживЕн бе,
щом нЕя квартирАнт избрА, 
по-мАлко вЕче притеснЕн бе
от неумОрен телегрАф.

Но крАтко красотАта трАя,
при нАс за мАлко постоЯ,
настАна врЕме за раздЯла,
но дЪлго, дЪлго ще таЯ

внезАпни спОмени най-жИви,
трапчИнки в рОзови странИ,
и нежносттА, коЯто двИжи
тъй лЕката снагА - магнИт,

сърдЕчен смЯх, гласЪт камбАна,
и дяволИтите очИ,
на фЕя прЪстите не сбрАли
косИте, спУснати лъчИ.

----------------------------

«Как летней иногда порою...»

Как летней иногда порою
Вдруг птичка в комнату влетит
И жизнь и свет внесет с собою,
Всё огласит и озарит;

Весь мир, цветущий мир природы,
В наш угол вносит за собой –
Зеленый лес, живые воды
И отблеск неба голубой, –

Так мимолетной и воздушной   
Явилась гостьей к нам она,      
В наш мир, и чопорный и душный, 
И пробудила всех от сна.

Ее присутствием согрета,
Жизнь встрепенулася живей,
И даже питерское лето
Чуть не оттаяло при ней.

При ней и старость молодела,
И опыт стал учеником,
Она вертела, как хотела,
Дипломатическим клубком.

И самый дом наш будто ожил,
Ее жилицею избрав,
И нас уж менее тревожил
Неугомонный телеграф.

Но кратки все очарованья,
Им не дано у нас гостить,
И вот сошлись мы для прощанья, –
Но долго, долго не забыть

Нежданно-милых впечатлений,
Те ямки розовых ланит,
Ту негу стройную движений
И стан, оправленный в магнит,

Радушный смех и звучный голос,
Полулукавый свет очей
И этот длинный, тонкий волос,
Едва доступный пальцам фей.

1863
Изображение: Maria Benvinda Martins