Николай Гумилев - Пророки

Николай Гумилев
Пророки

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Пророци
 
И днес пророци още има,
макар олтарите във прах.
Очите им дълбоки, сини
пламтят за бъдеща зора.

Но чужд за тях е зов победен,   
удавени в поток слова,
те са изплашени и бледни
в огромни домове стоят.

Понякога от мъка сведен,
пророкът, непризнат у нас,
с очите лъчезарни гледа
във ясно-сини небеса.

Говори той, че е безумен,
ала душата му - светА,
че в мислите си, много трудни,
видял е в светъл лик Христа.

Тъй много са мечтите Божи,
Той иска щедро да дари, -
пророци праща, като този -
те - святи рицари добри.

Светът не е тъй страшен, дума, -
сам той на Бъдното е княз...
Туй слушат само тъмни кули
и се присмиват с таен глас.

<Осень 1905>
Превод: 27 май 2016 г.

 ------------------------------ 

И днЕс прорОци Още Има,
макАр олтАрите във прАх.
ОчИте им дълбОки, сИни
пламтЯт за бЪдеща зорА.

Но чУжд за тЯх е зОв побЕден,   
удАвени в потОк словА,
те са изплАшени и блЕдни
в огрОмни домовЕ стоЯт.

ПонЯкога от мЪка свЕден,
прорОкът, непризнАт у нАс,
с очИте лъчезАрни глЕда
във Ясно-сИни небесА.

ГовОри той, че Е безУмен,
ала душАта му - светА
че в мИслите си, мнОго трУдни,
видЯл е в свЕтъл лИк ХристА.

Тъй мнОго са мечтИте БОжи,
Той Иска щЕдро да дарИ, -
прорОци прАща, като тОзи, -
те - свЯти рИцари добрИ.

СветЪт не Е тъй стрАшен, дУма, -
сам тОй на БЪдното е кнЯз...
Туй слУшат само тЪмни кУли
и се присмИват с тАен глАс.

---------------------------------
 
Пророки
 
И ныне есть еще пророки, 
Хотя упали алтари. 
Их очи ясны и глубоки 
Грядущим пламенем зари.

Но им так чужд призыв победный, 
Их давит власть бездонных слов, 
Они запуганы и бледны 
В громадах каменных домов.

И иногда в печали бурной 
Пророк, не признанный у нас, 
Подъемлет к небу взор лазурный 
Своих лучистых, ясных глаз.

Он говорит, что он безумный, 
Но что душа его свята, 
Что он, в печали многодумной, 
Увидел светлый лик Христа.

Мечты Господни многооки, 
Рука Дающего щедра, 
И есть еще, как он, пророки - 
Святые рыцари добра.

Он говорит, что мир не страшен, 
Что он Зари Грядущей князь... 
Но только духи темных башен 
Те речи слушают, смеясь.


<Осень 1905>