Борис Пастернак - Свидание

Борис Пастернак
Свидание

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

СРЕЩА

Засипва сняг пътеки,
по покриви снове.
Излизам с крачка лека:
а ти зад входа бе.

Сама, с палтото тясно,
без шапка, без гамаш,
с вълнение безгласно
топиш снега в уста.

Дървета и огради,
невидими в мъгли.
Сама сред снегопада
на ъгъла стоиш.

От мократа забрадка
ръкавът цял облят
и светли росни капки
в косата ти блестят.

Ти цяла озарена
от кичур русокос:
лице, снага смирена,
палтенцето и то.

И мокрите ресници,
и погледа в печал,
съзвучие на всичко
е твоят образ цял.

И сякаш бе желязо,
обвито в антимон,
в сърцето ми се вряза
по нечии закон.

Останаха навеки
смирените черти
и друго не ми свети
в света немилостив.

И двойна оттогава 
е тази нощ от сняг,
не раздели ни двама
ни граница, ни праг.

В изминали години 
кои сме ний, отгде,
щом клюките са живи,
а ний в света не сме?

1949
Превод: 08.12.2015 г.

-----------------------------------
ЗасИпва снЯг пътЕки,
по пОкриви сновЕ.
ИзлИзам с крАчка лЕка:
а тИ на вхОда бЕ.

СамА, в палтОто тЯсно,
без шАпка, без гамАш,
с вълнЕние безглАсно
топИш снегА в устА.

ДървЕта и огрАди,
невИдими в мъглИ.
СамА сред снегопАда
на Ъгъла стоИш.

От мОкрата забрАдка
ръкАвът цЯл облЯт
и свЕтли рОсни кАпки 
в косАта ти блестЯт.

Ти цЯла озарЕна
от кИчур русокОс :
лицЕ, снагА смирЕна,
палтЕнцето и тО.

И мОкрите реснИци,
и пОгледа в печАл,
съзвУчие на всИчко
е твОят Образ цЯл.

И сЯкаш бе желЯзо,
обвИто в антимОн,
в сърцЕто ми се врЯза
по нЕчии закОн.

ОстАнаха навЕки
смирЕните чертИ
и дрУго не мИ свЕти
в светА немилостИв.

И двОйна оттогАва 
е тАзи нОщ от снЯг,
не разделИ ни двАма
ни грАница, ни прАг.

В измИнали годИни
коИ сме нИй, отгдЕ,
щом клЮките са жИви,
а нИй в светА не смЕ?
-----------------------------

СВИДАНИЕ

Засыпет снег дороги, 
Завалит скаты крыш.   
Пойду размять я ноги: 
За дверью ты стоишь.   

Одна, в пальто осеннем,
Без шляпы, без калош,
Ты борешься с волненьем
И мокрый снег жуешь.

Деревья и ограды
Уходят вдаль, во мглу.
Одна средь снегопада
Стоишь ты на углу.

Течет вода с косынки
По рукаву в обшлаг,
И каплями росинки
Сверкают в волосах.

И прядью белокурой
Озарены: лицо,
Косынка, и фигура,
И это пальтецо.

Снег на ресницах влажен,
В твоих глазах тоска,
И весь твой облик слажен
Из одного куска.

Как будто бы железом,
Обмокнутым в сурьму,
Тебя вели нарезом
По сердцу моему.

И в нем навек засело
Смиренье этих черт,
И оттого нет дела,
Что свет жестокосерд.

И оттого двоится
Вся эта ночь в снегу,
И провести границы
Меж нас я не могу.

Но кто мы и откуда,   
Когда от всех тех лет 
Остались пересуды,   
А нас на свете нет?    

1949

Художник: Лорен Харрис „Снегопад“, 1920


Рецензии