Александр Пушкин - Отцы пустынники и жены непорочн

Александр Пушкин
***Отцы пустынники и жены непорочны

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


Молитвата на преподобния Ефрем Сирин вдъхновява Пушкин да напише това стихотворение.

***

Отци пустинници, жените просветлени,
сърцето си да вдигнат до незнайни сфери,
сред бурите и битките да го калят,
божествени молитви много те редят;

но никоя от тях сърцето не разтваря,
като оная, що свещеникът повтаря
на постите Велики във печални дни;
и все по-често тя на устните сладни,

крепи пропадналия със незнайна сила:
Владико мой! Не давай ми душа унила,
и властолюбие със скрита змийска страст,
и празнословията в мен да нямат власт.

Но дай ми Боже, греховете си да виждам
и брата мой със нищо аз да не обиждам,
в сърцето дай ми дух смирен и търпелив,
за целомъдрената обич да съм жив.

1836
Превод: 27.10.2015 г.

------------------------------------------

Отци пустИнници, женИте просветлЕни,
сърцЕто си да вдИгнат до незнАйни сфЕри,
сред бУрите и бИтките да го калЯт,
божЕствени молИтви мнОго те редЯт;

но нИкоя от тЯх сърцЕто не разтвАря,
като онАя, щО свещЕникът повтАря
на пОстите ВелИки във печАлни днИ;
и всЕ по-често тЯ на Устните сладнИ,

крепИ пропАдналия със незнАйна сИла:
ВладИко мой! Не дАвай ми душА унИла
и властолЮбие със скрИта змИйска стрАст,
и празнослОвията в мЕн да нЯмат влАст.

Но дАй ми БОже, греховЕте си да вИждам
и брАта мОй със нИщо Аз да не обИждам,
в сърцЕто дАй ми дУх смирЕн и търпелИв
за целомЪдрената Обич да съм жИв.

Молитва преподобного Ефрема Сирина вдохновила Пушкина написать это стихотворение.

***

Отцы пустынники и жены непорочны,
Чтоб сердцем возлетать во области заочны,
Чтоб укреплять его средь дольних бурь и битв,
Сложили множество божественных молитв;

Но ни одна из них меня не умиляет,
Как та, которую священник повторяет
Во дни печальные Великого поста;
Всех чаще мне она приходит на уста

И падшего крепит неведомою силой:
Владыко дней моих! дух праздности унылой,
Любоначалия, змеи сокрытой сей,
И празднословия не дай душе моей.

Но дай мне зреть мои, о Боже, прегрешенья,
Да брат мой от меня не примет осужденья,
И дух смирения, терпения, любви
И целомудрия мне в сердце оживи.

1836
Изображение: факсимиле пушкинской поэмы.