Вдовица

                На Любов Цай

Ти в траурните дрехи си мишена
пред клюки, мъжка похот, женска злост.
Привиквай да вървиш незащитена
по своя разлюлян от бури мост.

Не позволявай сълзите да бликат,
когато в теб е мъката море,
когато в гръб те блъска низък кикот
или пък лицемерна жал се спре.

Прегръщай в черни нощи самотата,
в душата ти светулка да трепти.
Посрещай сутрин прозата позната,
както посрещаш празниците ти.

Не разрешавай хълмите от грижи
да задушават твоето сърце.
И нека мъдрост бисери да ниже,
щом внучето си вземеш на ръце.

Нерядко ще си в път свалена птица,
понякога  ще си горящ зенит.
Не обвинявай ориста-сестрица,
че път ти даде – мъжки ветровит.

През страстите житейски ще преминеш,
не проумяла суета и глъч.
В самотен старт към звездната пъртина
ще литнеш ти с последния си лъч.


Рецензии
Добър вечер, Дафинко!

Влязох на Вашата страничка с ответен визит, натиснах на последното Ви публикуване...
Не знам, какво тук ще бъде надлежно да напиша.
Благодаря Ви.
За Вашето стихотворение, което е повече от стихотворение, и за това посвещение.

Със уважение -


Валентина Варнавская   14.10.2015 20:34     Заявить о нарушении
Много благодаря! Стихотворението е отглас и на лични преживявания. Желая също много здраве и късмет!

Дафинка Станева   15.10.2015 10:16   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.