Николай Гумилев - Credo

Николай Гумилев
Credo

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


Credo

Не зная аз отгде пристигам...
Къде отивам, аз не знам,
кога във моята градина
ще блесна като ярък плам.

Кога със хубост ще съм пълен,
кога - наситен с аромат,
кога в покоя ще потъне
душа без грижи и тъга.

Но аз живея, танц на сенки
в предсмъртен час на болен ден,
изпълнен с тайнствени моменти,
с чаровен пламък осветен.

В света за мен е всичко ясно -
и нощен мрак, и слънчев пек,
в ефира величав, прекрасен -
гальовният планетен ек.

Не търся знание на болен -
отгде пристигам, за къде.
Аз знам, светкавиците волни
целуват звездни светове,

аз знам, че песни са звънели
пред трона чист на красота,
кога явило се видение -
на сплетени свети цветя.

Сърце горещо вярва в чудо,
прониквам във небесна шир,
навред пространствата отбулвам
и ги зареждам с моя мир.

Завинаги, все жив, всесилен,
залюбил чудна красота.
Ще засияй дъгата дивна
над царствената пустота.

1903 – до октомври 1905
Превод: 17.09.2015 г.

------------------------------------------
Не знАя аз от гдЕ пристИгам...
КъдЕ отИвам, аз не знАм,
когА във мОята градИна
ще блЕсна като Ярък плАм.

КогА със хУбост ще съм пЪлен,
когА - насИтен с аромАт,
когА в покОя ще потЪне
душА без грИжи и тъгА.

Но Аз живея, тАнц на сЕнки
в предсмЪртен чАс на бОлен дЕн,
изпЪлнен с тАйнствени момЕнти,
с чарОвен плАмък осветЕн.

В светА за мЕн е всИчко Ясно -
и нОщен мрАк, и слЪнчев пЕк,
в ефИра величАв, прекрАсен -
гальОвният планЕтен Ек.

Не тЪрся знАние на бОлен -
от гдЕ пристИгам, за къдЕ.
Аз знАм, светкАвиците вОлни
целУват звЕздни световЕ,

аз знАм, че пЕсни са звънЕли
пред трОна чИст на красотА,
когА явИло се видЕние
на сплЕтени светИ цветЯ.

СърцЕ горЕщо вЯрва в чУдо,
пронИквам във небЕсна шИр,
наврЕд прострАнствата отбУлвам
и ги зарЕждам с мОя мИр.

ЗавИнаги, все жИв, всесИлен,
залЮбил чУдна красотА.
Ще засиЯй дъгАта дИвна
над цАрствената пустотА.
----------------------------------------

CREDO

Откуда я пришел, не знаю...
Не знаю я, куда уйду,
Когда победно отблистаю
В моем сверкающем саду.

Когда исполнюсь красотою,
Когда наскучу лаской роз,
Когда запросится к покою
Душа, усталая от грез.

Но я живу, как пляска теней
В предсмертный час больного дня,
Я полон тайною мгновений
И красной чарою огня.

Мне все открыто в этом мире —
И ночи тень, и солнца свет,
И в торжествующем эфире
Мерцанье ласковых планет.

Я не ищу больного знанья
Зачем, откуда я иду.
Я знаю, было там сверканье
Звезды, лобзающей звезду,

Я знаю, там звенело пенье
Перед престолом красоты,
Когда сплетались, как виденья,
Святые белые цветы.

И жарким сердцем веря чуду,
Поняв воздушный небосклон,
В каких пределах я ни буду,
На все наброшу я свой сон.

Всегда живой, всегда могучий,
Влюбленный в чары красоты.
И вспыхнет радуга созвучий
Над царством вечной пустоты.

1903 – до октября 1905

Художник: Микалоюс Чюрльонис (1875-1911), „Соната за слънцето“