Федор Тютчев - Последняя любовь

Федор Тютчев
Последняя любовь

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


ПОСЛЕДНАТА ЛЮБОВ

О, как в житейския ни край
по-нежно любим и суеверно...
Прощален лъч, сияй, сияй,
любов последна, заря вечерна!

Небето завладява мрак,
но там, на запад се вижда сияние, -
почакай, почакай, вечерен зрак,
постой, постой, очарование.

И нека смръзва в мен кръвта,
но топло е в сърцето с нежност...
О, сетна тръпка - любовта!
Ти си блаженство и безнадеждност.

Между 1852-1854
Превод: 27.07.2015 г.

------------------------------------------------
О, кАк в житЕйския ни крАй
по-нЕжно лЮбим и суевЕрно...
ПрощАлен лЪч, сиЯй, сиЯй,
любОв послЕдна, зарЯ вечЕрна!

НебЕто завладЯва мрАк,
но тАм, на зАпад се вИжда сиЯние, -
почАкай, почАкай, вечЕрен зрАк,
постОй, постОй, очаровАние.

И нЕка смрЪзва в мЕн кръвтА,
но тОпло е в сърцЕто с нЕжност...
О, сЕтна трЪпка - любовтА!
Ти си блажЕнство и безнадЕждност.
--------------------------------------------------------


ПОСЛЕДНЯЯ ЛЮБОВЬ

О, как на склоне наших лет      
Нежней мы любим и суеверней... 
Сияй, сияй, прощальный свет
Любви последней, зари вечерней!

Полнеба обхватила тень,   
Лишь там, на западе, бродит сиянье,-   
Помедли, помедли, вечерний день,
Продлись, продлись, очарованье.

Пускай скудеет в жилах кровь,
Но в сердце не скудеет нежность...
О ты, последняя любовь!
Ты и блаженство и безнадежность.

Между 1852-1854
Фото: Минчо Тодоров, Болгария