Болгарское вино. М. Шандуркова

В корзинах ивовых  нечаянно блеснёт
Лучом последним солнечный пожар,
Старик-болгарин молча разомнёт
Ногами виноградный этот дар.

Струится сок, как-будто кровь сердец,
Кипя и брызгая под стопами селян,
Вот так рождается и крепнет наконец,
Напиток добрый... золотых Балкан...

Старинный дар небес, незримое звено,-
Меж солнцем и землёй божественная связь,
Пою хвалу всем тем, кто сотворил вино !
Кто вырастил лозу, душою не скупясь ! 

                ***
 
Песен за виното.

Есенни гроздове спускат зърната си
в плетени кошници, зрял кехлибар...
Старите българи тъпчат с нозете си
гроздето сочно във кораба стар.

Сок от сърцата им, кръв от душите им –
ражда се виното, тихо кипи...
Връща им славата, силата , ритъма,
вяра раздава и обич крепи.

Вино лъчисто - от слънцето сокове –
бяло, червено - със дъх на цветя,
твойта душа е в извитите мостове,
свързали древното със вечността.

Мария Шандуркова.