Вали. Не спира да вали.
И всяка капка в сивото се стича.
Днес кой оплакваш, ми кажи,
че толкова вода изсипа?
Вали във тягостен рефрен
и капките, сълзи горчиви,
почукват го, в мелодия, за мен.
Первазите са траурните лири.
Вали. Не спира да вали.
И блъскат капките, звука набиват.
В главата ми започва да бучи.
Едва ли някога ще си отидат.
Вали, навярно някой луд
поискал си е дъжд, сред лято.
Поискал си е зимен студ,
наместо лястовиче ято.
Вали в тоналности минор,
в тръпчиво гадно настроение.
И мислите ми, с капките във хор,
Душата ми опяват за спасение.
Вали. Ех нека да вали.
Продънвай си небето – давай.
За мен е още рано. Не реви!
Напук на мокротията оставам.
22.06.2015 г.
Петко Илиев
ВАЛИ
© Copyright: Петко Илиев, 2015
Свидетельство о публикации №115062205059
Свидетельство о публикации №115062205059
Рецензии
