Николай Гумилёв - Слово

Николай Гумилёв
Слово

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

СЛОВО

В оня ден, когато Бог склони се
над света със своето лице,
Слънцето от думите закри се,
думите рушиха градове.

И орелът не размахваше крилата,
до луната криха се звезди,
ако с розовите пламъци словата
се издигаха във висини.

За живота нисък - бе числото,
като за впрегаемия скот,
че оттенъкът на мисъл точно
се предава с умното число.          

Патриархът стар, с ръка положил
и добро и зло под свой печат,
сам не смее към звука да сочи,
в пясъка с бастун число чертай.

Но забравили сме, че сияйно
сред беди е Словото едно
и в Евангелие от Йоана
казано е – Словото е Бог.

Ние му поставихме преграда,
сред огради бедни то живя. 
И като пчелите в кошер празен
лошо дъхат мъртвите слова.

1921
Превод: 11 юни 2015 г.

-------------------------------------------

В Оня ден, когАто БОг склонИ се
над светА със свОето лицЕ,
СлЪнцето от дУмите закрИ се,
дУмите рушИха градовЕ.

И орЕлът не размАхваше крилАта,
до лунАта крИха се звездИ,
ако с рОзовите плАмъци словАта
се издИгаха във висинИ.

За живОта нИсък - бе числОто
като за впрегАемия скОт,
че оттЕнъкът на мИсъл тОчно
се предАва с Умното числО.          

ПатриАрхът стАр, с ръкА полОжил
и добрО и злО под свОй печАт,
сАм не смЕе към звукА да сОчи,
в пЯсъка с бастУн числО чертАй.

Но забрАвили сме, че сиЯйно
сред бедИ е СлОвото еднО,
и в ЕвАнгелие от ЙоАна
кАзано е – СлОвото е БОг.

НИе му постАвихме прегрАда,
сред огрАди бЕдни то живЯ. 
И като пчелИте в кОшер прАзен
лОшо дЪхат мЪртвите словА.

---------------------------------------

СЛОВО

В оный день, когда над миром новым
Бог склонял лицо свое, тогда
Солнце останавливали словом,
Словом разрушали города.

И орел не взмахивал крылами,
Звезды жались в ужасе к луне,
Если, точно розовое пламя,
Слово проплывало в вышине.

А для низкой жизни были числа,      
Как домашний, подъяремный скот,   
Потому что все оттенки смысла         
Умное число передает.

Патриарх седой, себе под руку
Покоривший и добро и зло,
Не решаясь обратиться к звуку,
Тростью на песке чертил число.

Но забыли мы, что осиянно
Только слово средь земных тревог,
И в Евангелии от Иоанна
Сказано, что Слово это – Бог.

Мы ему поставили пределом         
Скудные пределы естества.               
И, как пчелы в улье опустелом,    
Дурно пахнут мертвые слова.       

1921
__________

 Изображение:
Рисунок с дарственной надписью Н. С. Гумилёву.
Впервые опубликовано: "Николай Гумилёв — встречи в Париже в 1917–1918 годах", Евгений Степанов, Андрей Устинов.
Источник:
Отдел графики ГТГ.