Сергей Есенин - Я помню, любимая, помню

Сергей Есенин
«Я помню, любимая, помню…»

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


АЗ ПОМНЯ, ЛЮБИМА, АЗ ПОМНЯ...

Аз помня, любима, аз помня
лъчистите твои коси.
Тъй трудно ми беше и болно
когато със теб се простих.

Аз помня шума на брезите
и есенни сенки в нощта,
по-кратки все ставаха дните,
луната по-дълго блестя.

Аз помня, че ти ми говори:
"Ще минат години за нас
и ти, мили мой, ще забравиш
за мене със друга жена."

А днес разцъфтяла липата
ми спомни за чувствата пак,
как нежно поръсих косата,
къдриците твои със цвят.

Не може сърце да изстине
и тъжно е с друга любов.      
Живяната повест любима
със друга от тебе е зов. 
   
1925
Превод: 6.06.2015 г.


-----------------------------

Аз пОмня, любИма, аз пОмня
лъчИстите твОи косИ.
Тъй трУдно ми бЕше и бОлно
когАто със тЕб се простИх.

Аз пОмня шумА на брезИте
и Есенни сЕнки в нощтА,
по-крАтки все стАваха днИте, 
лунАта по-дЪлго блестЯ.

Аз пОмня, че тИ ми говОри:
"Ще мИнат годИни за нАс
и тИ, мили мОй, ще забрАвиш
за мЕне със дрУга женА."

А днЕс разцъфтЯла липАта
ми спОмни за чУвствата пАк,
как нЕжно порЪсих косАта,
къдрИците твОи със цвЯт.

Не мОже сърцЕ да изстИне
и тЪжно е с дрУга любОв.      
ЖивЯната пОвест любИма
със дрУга от тЕбе е зОв.

--------------------------    

«Я ПОМНЮ, ЛЮБИМАЯ, ПОМНЮ…»

Я помню, любимая, помню
Сиянье твоих волос.
Не радостно и не легко мне
Покинуть тебя привелось.

Я помню осенние ночи, 
Березовый шорох теней,   
Пусть дни тогда были короче,
Луна нам светила длинней.      

Я помню, ты мне говорила:
«Пройдут голубые года,
И ты позабудешь, мой милый,
С другою меня навсегда».

Сегодня цветущая липа
Напомнила чувствам опять,
Как нежно тогда я сыпал
Цветы на кудрявую прядь.

И сердце, остыть не готовясь,
И грустно другую любя.
Как будто любимую повесть,
С другой вспоминает тебя.

1925
Художник: Владимир Волегов