Гавриил Романович Державин - Властителям и судиям

Гавриил Романович Державин
Властителям и судиям

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

НА ВЛАСТЕЛИНИТЕ И СЪДИИТЕ

Възкръсна Бог, за да осъди
тълпата земни богове;
защо и докога ще бъдат
към злото примирими те?

Дългът ви е да пазите закона,
а не  най-силните лица,
без помощи и без отбрана 
самотниците да не са.

Ваш дълг към бедни и невинни,
нещастници да имат дом;
да защитавате безсилни,
да спре бедняшкото тегло.

Затварят се очи с награди,
не виждат и не знаят те:
злодейства земни са грамади,
тъмней без правдата  небе.

Царе! Вий с чувство на всевластни,
че няма кой да съди вас,
и вие като мен сте в страсти
и смъртни като всички нас.

И вий ще паднете подобно
листо от есенно дърво!
И вие ще умрете сходно,
като последния ви роб!

Възкръсвай, Боже, прави Боже!
Молитвата им  проследи:
ела, съди, наказвай даже,
но наш единствен цар бъди!

1780
Превод: 18 май 2015 г.

---------------------------------------
ВъзкрЪсна БОг, за да осЪди
тълпАта зЕмни боговЕ;
защО и докогА ще бЪдат
към злОто примирИми тЕ?

ДългЪт ви е да пАзите закОна,
а нЕ  най-сИлните лицА,
без пОмощи и без отбрАна 
самОтниците да не сА.

Ваш дЪлг към бЕдни и невИнни,
нещАстници да Имат дОм;
да защитАвате безсИлни,
да спрЕ беднЯшкото теглО.

ЗатвАрят се очИ с нагрАди,
не вИждат и не знАят тЕ:
злодЕйства зЕмни са грамАди,
тъмнЕй без прАвдата  небЕ.

ЦарЕ! Вий с чУвство на всевлАстни,
че нЯма кОй да сЪди вАс,
и вИе като мЕн сте в стрАсти
и смЪртни като всИчки нАс.

И вИй ще пАднете подОбно
листО от Есенно дървО!
И вИе ще умрЕте схОдно,
като послЕдния ви рОб!

ВъзкрЪсвай, БОже, прАви БОже!
МолИтвата им  проследИ:
елА, сЪди, накАзвай дАже,
но нАш едИнствен цар бъдИ!

-------------------------------------------

ВЛАСТИТЕЛЯМ И СУДИЯМ

Восстал Всевышний Бог, да судит
Земных богов во сонме их;
Доколе, рек, доколь вам будет
Щадить неправедных и злых?

Ваш долг есть: сохранять законы,
На лица сильных не взирать,
Без помощи, без обороны
Сирот и вдов не оставлять.

Ваш долг: спасать от бед невинных,
Несчастливым подать покров;
От сильных защищать бессильных,
Исторгнуть бедных из оков.

Не внемлют! видят - и не знают!
Покрыты мздою очеса:
Злодействы землю потрясают,
Неправда зыблет небеса.

Цари! Я мнил, вы боги властны,
Никто над вами не судья,
Но вы, как я подобно, страстны,
И так же смертны, как и я.

И вы подобно так падете,
Как с древ увядший лист падет!
И вы подобно так умрете,
Как ваш последний раб умрет!

Воскресни, Боже! Боже правых!
И их молению внемли:
Приди, суди, карай лукавых,
И будь един царем земли!

1780(?)