Николай Гумилев - Шестое чувство

Николай Гумилев
Шестое чувство

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ШЕСТО ЧУВСТВО

Прекрасно е с любимите вина,
с добрия хляб, във фурната опечен,
с обречената зарад нас жена,
измъчена за сладостта ни вечна.

Но що да правим с розови зари
над небеса с изстиващи простори,
къде покой и тишина цари,
със стихове безсмъртни що да сторим?

Не са храна, целувка, питие.
Неудържимо миговете бягат
и ний отново кършим пак ръце,
осъдени да крачим все нататък.

Момчето, както, спряло от игри,
наднича към девойки как се къпят,
и за любов незнаейки дори,
от тайнствено желание се мъчи;

и както някога във някой храст,
пълзи без сили с рев и несъзнато
създание, със усет че растат
на рамене невидими крилата.

Тъй век след век - кога ли, Боже наш! -
под ножа на природа и изкуство,
крещи плътта, духът изнемощял
при раждане на орган шесто чувство.

1920
Превод: май 2015 г.

-------------------------------

ПрекрАсно е с любИмите винА,
с добрИя хлЯб, във фУрната опЕчен,
с обрЕчената зарад нАс женА,
измЪчена за сладосттА ни вЕчна.

Но щО да прАвим с рОзови зарИ
над небесА с изстИващи простОри,
къде покОй и тишинА царИ,
със стИхове безсмЪртни щО да стОрим?

Не сА хранА, целУвка, питиЕ.
НеудържИмо мИговете бЯгат
и нИй отнОво кЪршим пак ръцЕ,
осЪдени да крАчим всЕ натАтък.

МомчЕто, кАкто, спрЯло от игрИ,
наднИча към девОйки кАк се кЪпят,
и за любОв незнАейки дорИ,
от тАйнствено желАние се мЪчи;

и кАкто нЯкога във нЯкой хрАст,
пълзИ без сИли с рЕв и несъзнАто
създАние, със Усет че растАт
на раменЕ невИдими крилАта.

Тъй вЕк след вЕк - когА ли, БОже нАш! -
под нОжа на прирОда и изкУство,
крещИ плъттА, духЪт изнемощЯл
при рАждане на Орган шЕсто чУвство.

-----------------------------------------------------

ШЕСТОЕ ЧУВСТВО

Прекрасно в нас влюблённое вино
И добрый хлеб, что в печь для нас садится,
И женщина, которою дано,
Сперва измучившись, нам насладиться.

Но что нам делать с розовой зарёй
Над холодеющими небесами,
Где тишина и неземной покой,
Что делать нам с бессмертными стихами?

Ни съесть, ни выпить, ни поцеловать.
Мгновение бежит неудержимо,
И мы ломаем руки, но опять
Осуждены идти всё мимо, мимо.

Как мальчик, игры позабыв свои,
Следит порой за девичьим купаньем
И, ничего не зная о любви,
Всё ж мучится таинственным желаньем;

Как некогда в разросшихся хвощах
Ревела от сознания бессилья
Тварь скользкая, почуя на плечах
Еще не появившиеся крылья;

Так, век за веком — скоро ли, Господь? —
Под скальпелем природы и искусства,
Кричит наш дух, изнемогает плоть,
Рождая орган для шестого чувства.

1920


Рецензии