Николай Гумилев - Вечное

Николай Гумилев
Вечное

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


Вечно

На дните в коридора тлея 
дори небето ме гнети,
към века гледам, миг живея
и чакам Съботните дни

и края на тревоги, на победи,
на грешки в сляпата душа...
О, ден, побързай, да прогледна,
прозрял за странните неща!

Душата в друга ще превърна,
дразнители ще доловя.
Към слънце, славейки, ще тръгна,
от червея ще излетя.

И този, който с мен вървял е
сред гръм и кротка тишина,
жесток към моите наслади,
прощавал моята вина,

кой учи да мълча, упорствам
и древна мъдрост да ценя,
ще пусне пръчката и просто
ще каже:“стигнахме, ела“. 

1912 г .
Превод: май 2015 г.

----------------------------------

На днИте в коридОра тлЕя 
дорИ небЕто ме гнетИ,
към вЕка гледам, мИг живЕя
и чАкам СЪботните днИ

и крАя на тревОги, на побЕди,
на грЕшки в слЯпата душА...
О, дЕн, побЪрзай, да проглЕдна,
прозрЯл за стрАнните нещА!

ДушАта в дрУга ще превЪрна,
дразнИтели ще доловЯ.
Към слЪнце, слАвейки, ще трЪгна,
от чЕрвея ще излетЯ.

И тОзи, кОйто с мЕн вървЯл е
сред грЪм и крОтка тишинА,
жестОк към мОите наслАди,
прощАвал мОята винА,

кой Учи да мълчА, упОрствам
и дрЕвна мЪдрост да ценЯ,
ще пУсне прЪчката и прОсто
ще кАже:“стИгнахме, елА“. 

---------------------------------------

ВЕЧНОЕ

Я в коридоре дней сомкнутых,
Где даже небо тяжкий гнёт,
Смотрю в века, живу в минутах,
Но жду Субботы из Суббот;

Конца тревогам и удачам,
Слепым блужданиям души…
О день, когда я буду зрячим
И странно знающим, спеши!

Я душу обрету иную,
Всё, что дразнило, уловя.
Благословлю я золотую
Дорогу к солнцу от червя.

И тот, кто шёл со мною рядом
В громах и кроткой тишине,
Кто был жесток к моим усладам
И ясно милостив к вине;

Учил молчать, учил бороться,
Всей древней мудрости земли, —
Положит посох, обернётся
И скажет просто: «мы пришли».

1912