Гаврил Романович Державин - Молитва Боже Создатель

Гаврил Романович Державин
Молитва (Боже Создатель...)

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

МОЛИТВА

Бог мой, Създател,
Владико Творец!
Мой си ваятел,
Ти майка, отец,
Ти покровител:
за мене съдба 
присъдил си ти
и с Твойта ръка
душа осветил;
живот си ми дал.
По жили кръвта ми
със Теб се родей,
засукал гръдта й,
от първия ден
ти вля я у мен. 
В днешната младост,
 във страстния бунт,
във вихър талазен, 
вилнял в моя друм
помощник бъди!
Не виждам аз дни
във мрака пред мен,
ни светли лъчи;
за всеки роден
не виждам аз път.
Кораб се носи
с вълни по море,
вятър изкосо
го бий и реве,
ще потъне той.
В мене подобно
невяра гори,
с бурите злобни
и страсти в гърди
потъвам във грях. 
Ти повдигни ме
със свойта ръка,
инак загивам
във бездната аз,
изчезвам съвсем.
Крепост бъди ми
ти във гърдите
всички да видят:
Ти си Спасител
единствен за мен.
Думите злобни
на устни да спра;
гняв безподобен,
сърдечна борба
превърни Ти в любов.
За вярващ надежда,
в сърце благодат,
за просяк одежда,
венец за монарх,
утеха за всички!
Отчаяно моля
и Тебе зова,
дочуй тая моя
към Тебе молба,
Творец мой и Бог!

<1776, 1790-е>
Превод: 8 май 2015 г.


-------------------------------

БОг мой, СъздАтел,
ВладИко ТворЕц!
МОй си ваЯтел,
Ти мАйка, отЕц,
ТИ покровИтел:
за мЕне съдбА 
присЪдил си тИ
и с ТвОйта ръкА
душА осветИл;
живОт си ми дАл.
По жИли кръвтА ми
със ТЕб се родЕй,
засУкал гръдтА й,
от пЪрвия дЕн
ти влЯ я у мЕн. 
В днЕшната млАдост,
във стрАстния бУнт,
във вИхър талАзен, 
вилнЯл в моя дрУм
помОщник бъдИ!
Не вИждам аз днИ
във мрАка пред мЕн,
ни свЕтли лъчИ;
за всЕки родЕн
не вИждам аз пЪт.
КОраб се нОси
с вълнИ по морЕ,
вЯтър изкОсо
го бИй и ревЕ,
ще потЪне тОой.
В мЕне подОбно
невЯра горИ,
с бУрите злОбни
и стрАсти в гърдИ
потЪвам във грЯх. 
ТИ повдигнИ ме
със свОйта ръкА,
Инак загИвам
във бЕздната Аз,
изчЕзвам съвсЕм.
КрЕпост бъдИ ми
ТИ във гърдИте
всИчки да вИдят:
ТИ си СпасИтел
едИнствен за мЕн.
ДУмите злОбни
на Устни да спрА;
гнЯв безподОбен,
сърдЕчна борбА
превърнИ Ти в любОв.
За вЯрващ надЕжда,
в сърцЕ благодАт,
за прОсяк одЕжда,
венЕц за монАрх,
утЕха за всИчки!
ОтчАяно мОля
и ТЕбе зовА,
дочУй тая мОя
към ТЕбе молбА,
ТворЕц мой и БОг!


МОЛИТВА

Боже Создатель,
Владыко Творец!
Ты мой питатель,
Ты матерь, отец,
Ты покровитель:
Ты мне судьбой               
Быть в свете судил,               
Своей мне рукой               
Ты душу вложил;               
Ты жить повелел.               
В чреслах кровями 
Ты родшей моей,    
В детстве сосцами   
На лоне у ней         
Взлелеял меня.      
В юности ныне,       
В бунте страстей,    
В быстрой пучине   
Волн жизни моей    
Помощник мне будь!
Не вижу я дней
Во мраке моем
И светлых лучей;
На поприще сем
Не знаю пути.
Судно ветрами
Несется в морях,
Бьется волнами,
В шумящих водах
Утопает оно.
Я так подобно
В сомненьях моих,
Бурями злобно
Пристрастий моих
Тону во грехах.
Коль не изымешь
Рукою своей,
В бездне сей кинешь,
Погрязну я в ней,
Совсем погублюсь.
Слабой ты груди            
Будь укрепленье.            
Знают пусть люди:
Ты лишь спасенье
Един у меня.
Злобны языки
Да стиснут гортань;
Гнев их великий,
Злосердую брань
Обрати мне в любовь.
Верных надежда,
Веселье сердец,
Нищих одежда,
Монархов венец,
Всех утешитель!
Коль в сокрушеньи
Взываю к Тебе,
В благоволеньи
Внемли сей мольбе,
Творец мой и Бог!

<1776, 1790-е>