Гаврил Романович Державин - Молитва Непостижимый Б

Гаврил Романович Державин (1743-1816)
МОЛИТВА (Непостижимый Бог, всех тварей Сотворитель...)

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

МОЛИТВА

Недостижим е Бог, Творец на всичко живо,
сърцата движи, в помислите ни прозира!
За сетен път в живота си зова те аз:
склони лице и чуй молбата ми сега.

В сърцето съкрушено взри се, мой Създател,
законът Твой, ако за мен е непонятен
и с моя разум слаб не бих го аз разбрал,
прости ми Ти, ако в заблуда съм живял.

По твоята повеля искам да създавам,
да пиша ревностно творби със чиста вяра.
И виждам този път разтворен е пред мен,
по който влизам аз в покоя осветен.
            
Ще вляза аз, наистина,  не се съмнявам:
на Твойто милосърдие се аз надявам.
Ти щедър, милостив бе във века нетраен:
ще бъдеш мой Баща , а не Съдник до края.

                <1776>
Превод: май 2015 г.

----------------------------------------------

НедостижИм е БОг, ТворЕц на всИчко жИво,
сърцАта двИжи, в мИслите прозИра!
За сЕтен пЪт в живОта си зовА те Аз:
склонИ лицЕ и чУй молбАта ми сегА.

В сърцЕто съкрушЕно взрИ се, мОй СъздАтел,
закОнът ТвОй, ако за мЕн е непонЯтен
и с мОя рАзум слАб не бих го аз разбрАл,
простИ ми ТИ, ако в заблУда съм живЯл.

По твОята повЕля Искам да създАвам,
да пИша рЕвностно творбИ със чИста вЯра.
И вИждам тОзи път разтвОрен е пред мЕн,
по кОйто влИзам аз в покОя осветЕн.
            
Ще влЯза аз, наИстина,  не сЕ съмнЯвам:
на ТвОйто милосЪрдие се Аз надЯвам.
Ти щЕдър, милостИв бе във векА нетрАен:
ще бЪдеш мОй БащА, а не СъднИк до крАя.

---------------------------------------------

МОЛИТВА

Непостижимый Бог, всех тварей Сотворитель,
Движениев сердец и помыслов Прозритель!
В последний раз зову к Тебе я в жизни сей:
Склони с небес, склони свой слух к мольбе моей.

Воззри, Создатель мой, на сердце сокрушенно,
Что если, Твой закон желав знать совершенно,
Я слабым разумом чего не понимал,
Помилуй Ты меня, коль в нем я заблуждал.

Твое святое я хотел творить веленье
Со всею ревностью, но без предрассужденья.
Се, вижу растворен тот путь передо мной,
По коему войти я в вечный льщусь покой.

Войду, конечно так, я в том не сомневаюсь:
На милосердие Твое я полагаюсь.
Ты щедр и милостив был в век сей скоротечный:
Ты будешь мне Отец, а не Мучитель вечный.

                <1776>

Худ.: С. Тончи, Портрет на Державин, 1801