Сергей Есенин - Голубая кофта. Синие глаза

Сергей Есенин
***Голубая кофта. Синие глаза

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Сини са очите. Блузката и тя.
Мойта мила бързо с думи омотах.

Милата попита: „Буря ли вилней?
Да стъкмя леглото, печката да грей.“

Аз отвърнах тихо: „Днес от висота
някой ни засипва с белите цветя.

Ти стъкми леглото, печката загрей,
че без теб в сърцето бурята вилней“.

Превод: 16.03.2015 г.

---------------------------------------

СИни са очИте. БлУзката и тЯ.
Аз пред мойта мИла всИчко премълчАх.

МИлата попИта: „БУря ли вилнЕй?
Да стъкмЯ леглОто, пЕчката да грЕй.“

Аз отвЪрнах тИхо: „ДнЕс от висотА
нЯкой ни засИпва с бЕлите цветЯ.

Ти стъкмИ леглОто, пЕчката загрЕй,
че без тЕб в сърцЕто бУрята вилнЕй“.

***

Голубая кофта. Синие глаза.               
Никакой я правды милой не сказал.      

Милая спросила: "Крутит ли метель?         
Затопить бы печку, постелить постель".   

Я ответил милой: "Нынче с высоты         
Кто-то осыпает белые цветы.               

Затопи ты печку, постели постель,               
У меня на сердце без тебя метель".