Ну, позвони!!! Инесса Соколова 3

Как  странно,  через  столько  лет
Узнали  Вы  меня,  я – нет.
Так ярко это описали!!!
Меня  смутили,  взволновали –
Совсем  не  ожидала  я
Такого  вот  признания.
О,  Боже!  Что  я  натворила!
Так просто душу Вам  открыла…
Но  я  не  знаю  Вас  совсем…
Зачем  мне  это? 
Ну,  зачем?..
Однако,  Вы  мне – интересны,
И  тянет  к  Вам  меня,  хоть  тресни.
Но  что-то  надо  предпринять,
Чуть-чуть  себя  попридержать.
Но все усилия – напрасны,
Сдержать себя совсем  не  властна.
Пишу  вот  глупые  стихи…
И  жду  звонка…
Ну,  позвони!

Е, ПОЗВЪНИ!!!
Превод: Радко Стоянов

И след години, в този час,
познахте мен?
Но не и аз.
Тъй ярко всичко тук разкрихте!!!
А мен с вълнение смутихте,
съвсем не го очаквах аз-
това признание в екстаз.
О, Боже! Що съм натворила!
Душата си на Вас разкрила…
Съвсем не Ви познавам аз…
Защо тогаз?
И в този час?
Но… Вие сте ми интересен,
привличате ме с чар чудесен!
Ах, що ли днес да предприема?
В ръцете трябва да се взема…
Но всичко май ще е напусто –
да се въздържам е изкуство.
Стихът в сърцето ми кълни…
Очаквам звън…
Е, позвъни!