Юрий Поликарпович Кузнецов - Откровение обывателя

Юрий Поликарпович Кузнецов
Откровение обывателя

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


Откровение на обитателя

Гледаме вдясно, въртим се в кръг,
риба-птица седи си на кръст
и крещи в необятни простори.
Що крещи, не разбираме там
ни с душата си, нито с ума.
Тъй обидно е тясно в дома.
А със славеи - пълна нощта,
ден минава, напразно говорим.

Скучно става, муха си ловя, 
не обичам аз бързия бяг
и да падна на място не искам.
Каза пътник в мъглата така:
„Перестройка върви по света!“   
Що за мене е! Хляб и солта,
и жената лети на метла.
На такова известие кихам!

Не за пръв път животът е крив,
сякаш  притчата в крив път върви,
ний в мъглата целта й гадаем.
Там котелът небето тресе,               
там река не към нас ще тече,               
Юда народ към продан влече.
Сякаш всичко по план се пече...
По такъв някакъв план на ада.

Кой въвлече ни в дяволски план?
Кой превърна народ в политикан?
Нито крачка, навред е опасност.
„Гласност!“ - даже немите крещят,
за най-главното всички мълчат,            
само зъбите в страх им трещят,
този звук е от адския свят.
Аз ще кихна в подобната гласност!
 
Що за мене е! Кръст отреден!
Бог не дава, свиня не яде.
Не за мен е забъркана каша.
Риба-птица с хриптящия звук -
не се чува гласът й до тук.
Скучно, брате! Какъв ти тук труд.
Още повече - със махмурлук...
Жал за душата, също - не наша.

1988
Превод: ноември 2014 г.

....................................................

ГлЕдаме вдЯсно, въртИм се в крЪг
рИба-птИца седИ си на крЪст
и крещИ в необЯтни простОри.
ЩО крещИ,  не разбИраме тАм,
нИ с душАта си,нИто с умА.
ТЪй обИдно е тЯсно в домА.
А със слАвеи - пЪлна нощтА,
ден минАва, напрАзно говОрим.

СкУчно стАва, мухА си ловЯ, 
не обИчам аз бЪрзия бЯг
и да пАдна на мЯсто не Искам.
Каза пЪтник в мъглАта такА:
„ПерестрОйка вървИ по светА!“   
Що за мЕне е! ХлЯб и солтА,
и женАта летИ на метлА.
На такОва извЕстие кИхам!

Не за прЪв път живОтът е крИв,
сякаш  прИтчата в крИв път вървИ,
ний в мъглАта целтА й гадАем.
Там котЕлът небЕто тресЕ,
там рекА не към нАс ще течЕ,
Юда нарОд към прОдан влечЕ.
Сякаш всИчко по плАн се печЕ...
По такЪв някакъв плАн на Ада.

Кой въвлЕче ни в дЯволски плАн?
Кой превЪрна нарОд в политикАн?         
Нито крАчка, наврЕд е опАсност.
„ГлАсност!“ - даже нЕмите крещЯт,
за най-глАвното всИчки мълчАт,            
само зЪбите в стрАх им трещЯт,
този звУк е от Адския свЯт.
Аз ще кИхна в подОбната глАсност!
 
Що за мЕне е! КрЪст отредЕн!
Бог не дАва, свинЯ не ядЕ.
Не за мЕн е забЪркана кАша.
Риба-птИца с хриптЯщия звУк -
не се чУва гласЪт и до тУк.
СкУчно, брАте! КакЪв ти тук трУд.
Още пОвече сЪс махмурлУк...
ЖАл за душАта, сЪщо - не нАша.


Откровение обывателя

Смотрим прямо, а едем в объезд. 
Рыба-птица садится на крест            
И кричит в необъятных просторах.
Что кричит, мы того не возьмём      
Ни душою, ни поздним умом.         
Теснотой и обидой живём.               
Заливается ночь соловьём,               
День проходит в пустых разговорах.

Заскучаю и муху ловлю,
Жаль, что быстрой езды не люблю
И нельзя провалиться на месте.
Мне поведал проезжий во мгле:
«Перестройка идёт на земле!»
Мне-то что! Хлеб и соль на столе,
И летает жена на метле.
Я чихал на такое известье!   

Жизнь свихнулась, хоть ей не впервой,
Словно притче, идти по кривой
И о цели гадать по туману.
Там котёл на полнеба рванёт,
Там река не туда повернёт,
Там Иуда народ продаёт.
Всё как будто по плану идёт...
По какому-то адскому плану.

Кем мы втянуты в дьявольский план?
Кто народ превратил в партизан?
Что ни шаг, отовсюду опасность.
«Гласность!» - даже немые кричат,
Но о главном и в мыслях молчат,
Только зубы от страха стучат,
Это стук с того света, где ад.
Я чихал на подобную гласность!

Мне-то что! Обываю свой крест.
Бог не выдаст, свинья не доест.
Не по мне заварилася каша.
Рыба-птица на хрип перешла,
Докричаться до нас не могла.
Скучно, брат мой! Такие дела.
Особливо когда спохмела...
Жаль души, хоть она и не наша.

1988