Юрий Поликарпович Кузнецов - Ладони

Юрий Поликарпович Кузнецов
Ладони
http://www.stihi.ru/2013/03/22/4627

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Длани

В стръмнината по снежния скат
ръкавици изплъзвам,
от приятеля бягам, от брат,
и на дланите дъхам.

Появяват се в тях две лица: 
и са в бръчки челата. 
Разпознавам аз майка, баща.
Триединство сме свято.

Колко пъти в юмруци държах
аз лицата ми родни.
Колко пъти в небе величах -
светила сякаш двойни.

Колко пъти ги удрях длан в длан,
без да жаля за нещо.
Във искрата над земен океан - 
там лицата се срещат.

Ръкавиците мои, аз знам,
ще ги вдигнат пак братя...      
Ще разкрият и обич, и плам   
вледенени обятия.               

Но разлъчи се длан от дланта         
в небесата безкрайни.               
Вбити гвоздеи, рукна кръвта
в тези образи-длани.

Перевод: 2014 г.

Длани

В стръмнинАта по снЕжния скАт,      
ръкавИци изплЪзвам,               
от приЯтеля бЯгам, от брАт,
и на длАните дЪхам.

ПоявЯват се в тЯх две лицА: 
и са в брЪчки челАта.         
РазпознАвам аз мАйка, бащА. -
ТриедИнство сме свЯто.

Колко пЪти в юмрУци държАх
аз лицАта ми рОдни.
Колко пЪти в небЕ величАх -
светилА сякаш двОйни.

Колко пЪти ги Удрях длан в длАн,
без да жАля за нЕщо.
Във искрАта над зЕмен океАн -
там лицАта се срЕщат.

РъкавИците мОи, аз знАм,
ще издИгнат пак брАтя...      
Ще разкрИят и Обич, и плАм
вледенЕни обЯтия. 
               
Но разлЪчи се длАн от длантА         
в небесАта безкрАйни.               
Вбити гвОздеи, рУкна кръвтА
в тези Образи-длАни.

Ладони

Рукавицы роняя в снегу       
На земном крутосклоне,       
Я от брата и друга бегу         
И дышу на ладони.            

Проступают на них два лица:
И чело и морщины.
Узнаю свою мать и отца.
Мы навек триедины!               

Сколько раз в кулаки я сжимал
Эти лица родные.
Сколько раз к небесам воздымал
Их, как солнца двойные.

Сколько раз бил ладонь о ладонь,
Ни о чём не печалясь.
Над землёй высекая огонь,
Эти лица встречались.

Подберут рукавицы мои
Тороватые братья...
Раскрываю огню и любви
Ледяные объятья.

Но ладонь от ладони ушла
В голубом небосклоне.
Вбиты гвозди, и кровь залила
Эти лица-ладони.

Художник: Rikka Ayasaki