Михаил Лермонтов - Сон

Михаил Лермонтов
Сон

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


Сън

По обед в пек, в дола на Дагестана
с куршум в гръдта лежах недвижим аз;
дълбока в мен димеше още рана,
по капка се изцеждаше кръвта.

Лежах аз сам на пясък в долината;
над мен скали, надвесени във кръг,
върхът бе жълт от слънчевия пламък,
гореше в мен – и бе сънят ми смърт.
            
Насън видях как огън осветява   
вечерен пир във родната страна.
И младите жени, с цветя венчани,
говореха за мен сред веселба.

От разговора весел отстранена,
замислена стоеше там една,
и в скръбен сън душата натъжена
Бог знай къде потъваше сама;

сънуваше дола на Дагестана;
и труп познат в долината лежи;
в гърдите му черней димяща рана,
кръвта тече с изстиващи струи.

1841
Превод: 01.11.2014 г.

Сън

По Обед в пЕк, в долА на ДагестАна
с куршУм в гръдтА лежАх недвИжим Аз;
дълбОка в мЕн димЕше Още рАна,
по кАпка се изцЕждаше кръвтА.

ЛежАх аз сАм на пЯсък в долинАта;
над мЕн скалИ, надвЕсени във крЪг,
върхЪт бе жЪлт от слЪнчевия плАмък,
горЕше в мЕн – и бЕ сънЯт ми смЪрт.
            
НасЪн видЯх как Огън осветЯва   
вечЕрен пИр във рОдната странА.
И млАдите женИ, с цветЯ венчАни,
говОреха за мЕн сред веселбА.

От рАзговора вЕсел отстранЕна,
замИслена стоЕше тАм еднА,
и в скрЪбен сЪн душАта натъжЕна
Бог знАй къдЕ потЪваше самА;

сънУваше долА на ДагестАна;
и трУп познАт в долИната лежИ;
в гърдИте му чернЕй димЯща рАна,
кръвтА течЕ с изстИващи струИ.

Сон

В полдневный жар в долине Дагестана      
С свинцом в груди лежал недвижим я;      
Глубокая ещё дымилась рана,               
По капле кровь точилася моя.               

Лежал один я на песке долины;               
Уступы скал теснилися кругом,               
И солнце жгло их жёлтые вершины            
И жгло меня — но спал я мёртвым сном. 

И снился мне сияющий огнями               
Вечерний пир в родимой стороне.         
Меж юных жен, увенчанных цветами, 
Шёл разговор весёлый обо мне.            

Но в разговор весёлый не вступая,            
Сидела там задумчиво одна,               
И в грустный сон душа её младая               
Бог знает чем была погружена;               

И снилась ей долина Дагестана;               
Знакомый труп лежал в долине той;             
В его груди дымясь чернела рана,               
И кровь лилась хладеющей струёй.               

1841