Юрий Поликарпович Кузнецов - Невидимая точка

Юрий Поликарпович Кузнецов
Невидимая точка
http://www.stihi.ru/2006/06/05-2294


Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


Незрима точка

Аз си обличах ризата щастлива
да скитам между слънце и луна,
и гледах все към точката незрима -
и винаги пред мене беше тя.

Не я засичаха радари земни,
не прокълваха я и врани зли,
прелитаха куршуми покрай нея
и само моят поглед - в  нея впит.

Аз си износих ризата щастлива,         
аз не поглеждах в чуждото и в мен.       
И гледах все към точката незрима -
светът край нея същият си бе.

И всичко се обърка безполезно.
И всичко чуждо, мое разпилях.
А в точката незрима зейна бездна -
от нея огнен пламък излетя.

И вик дочух. Зовеше гръмогласно:
"- Във огън влез! И не изпитвай страх!" 
- Ами света?    "- Нали видя го ясно.
Към мен ти гледаше, не към света..."

И влязох в огъня, и Него славих -
когото гледах в точката една.
И свойта пепел вечно там оставих
да скита между слънце и луна.

2001
Перевод: 04.11.2014 г.

Незрима точка

Аз си Обличах рИзата щастИва
да скИтам между слЪнце и лунА,
и глЕдах все към тОчката незрИма -
и вИнаги пред мЕне беше тЯ.

Не я засИчаха радАри зЕмни
не прокълвАха я и врАни злИ,
прелИтаха куршУми покрай нЕя
и само мОят поглед - в нЕя впИт.

Аз си изнОсих рИзата щастлИва, 
аз не поглЕждах в чУждото и в мЕн.       
И гледах всЕ към тОчката незрИма,
светЪт край нЕя сЪщият си бЕ.

И всИчко се обЪрка безполЕзно.
И всИчко чУждо, мОе разпилЯх.
А в тОчката незрИма зЕйна бЕздна -
от нЕя Огнен плАмък излетЯ.

И вИк дочУх. ЗовЕше гръмоглАсно:
"- Във Огън влЕз! И не изпИтвай стрАх!" 
- Ами светА?    "- НалИ видЯ го Ясно.
Към мЕн ти глЕдаше, не към светА..."

И влЯзох в Огъня, и НЕго слАвих -
КогОто глЕдах в тОчката еднА.
И свойта пЕпел вЕчно там остАвих
да скИта между слЪнце и лунА.

Невидимая точка

Я надевал счастливую сорочку,         
Скитаясь между солнцем и луной,         
И всё глядел в невидимую точку -
Она всегда была передо мной.

Не засекли её радары мира,               
Не расклевало злое вороньё,
Все пули мира пролетали мимо,      
И только взгляд мой западал в неё.

Я износил счастливую сорочку,
Я проглядел чужое и своё.
И всё смотрел в невидимую точку,
Покамест мир не сдвинулся с неё.

Смешалось всё и стало бесполезно.
Я растерял чужое и своё.
В незримой точке зазияла бездна -
Огонь наружу вышел из неё.

И был мне голос. Он как гром раздался:
"- Войди в огонь! Не бойся ничего!"
- А что же с миром? " - Он тебе казался.
Меня ты созерцал, а не его..."

И я вошёл в огонь, и я восславил
Того, Кто был всегда передо мной.
А пепел свой я навсегда оставил
Скитаться между солнцем и луной.

2001

------------------------------------
Перевод на английский язык: Людмила 31

I put on once a happy robe,
While wandering between the sun and moon,
And looked at the invisible light point,
It always was in front of me, as truth.

No any radar catched it, no raven
Pecked it from the inner evil, bullets all
Passed by, all in world - had failed.
My eye merged into it and only.

At last, I've worn out my happy robe,
Then missed the alien, and also mine - missed.
And gazed all time on the invisible point,
When all the world has moved from it.

And everything was mixed, and vainly - all.
I've lost all alien, and also - all mine.
In the invisible point - the abyss scorched,
And fire went out of it that time.

And voice was loud: 'Come into this fire!
Don't be afraid!' - 'But what will be with world?'
'It was the only image, know, rather
You'd been looking in me, but not on world...'

And I stepped into fire and blissed ever
That one, who was in front of me for years.
And all my ash I left to wander there -
Between the sun and moon, forever...

Людмила 31   04.11.2014 20:32