Михаил Лермонтов - Любовь мертвеца

Михаил Лермонтов
Любовь мертвеца


Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


ЛЮБОВТА НА МЪРТВЕЦА

О, нека със земя студена
       да съм  зарит,
душата ми е все със тебе,
      другар си ми.
Тъгите на любов нерада,
      живеещ в мрак,
в безмълвието и в забрава
      аз помня пак.

    *

Без страх в часа на крайни мъки,
      останал сам,
утеха чаках от разлъка -
      не е тя там.
Видях изящни безтелесни
      и закопнях,
че твоя лик в черти небесни
       аз не познах.

    *

Защо е в блясък власт на бога
      и светъл рай?
Пренасям аз страстта си родна
      с мен в този край.
Мечтата близка аз бленувам -
      една е вред;
жадувам, плача и ревнувам
      тъй както бе.

    *

Докоснал ли е чужд с дихание 
      страните ти, 
душата ми немей в страдание
      и все трепти.
За друг насън, ако случайно,
      прошепнеш ти,
словата ти по мен чертаят
      със жар следи.

    *

Да любиш друг ти няма вече,
      не е твой дълг,
ти на мъртвеца се обрече -
      до сетен дъх.
Уви, страхът ти и моления
      защо са те?
Забравата - не е за мене -
      познаваш ме!

1841
Перевод: 15.10.2014

ЛЮБОВТА НА МЪРТВЕЦА

 О, нЕка със земЯ студЕна
         да сЪм зарИт,
душАта ми е всЕ със тЕбе,
         другАр си мИ.
ТъгИте на любОв нерАда,
         живЕещ в мрАк,
в безмЪлвието и в забрАва
         аз пОмня пАк.

    *

Без стрАх в часА на крАйни мЪки,
         остАнал сАм,
утЕха чАках от разлЪка -
            не Е тя тАм.
ВидЯх изЯщни безтелЕсни
          и закопнЯх,
че твОя лИк в чертИ небЕсни
          аз не познАх.
    *

Защо е в блЯсък влАст на бОга
        и свЕтъл рАй?
ПренАсям Аз страсттА си рОдна
        с мен в тОзи крАй.
МечтАта блИзка аз бленУвам -
         еднА е врЕд;
жадУвам, плАча и ревнУвам               
       тъй кАкто бЕ.

   *

ДокОснал ли е чУжд с дихАние 
           странИте тИ, 
душАта ми немЕй в страдАние
        и всЕ трептИ.
За дрУг насЪн ако случАйно
            прошЕпнеш тИ,
словАта ти по мЕн чертАят
      със жАр следИ.

    *

Да лЮбиш дрУг ти нЯма вЕче               
          не Е твой дЪлг,
ти на мъртвЕца се обрЕче -
          до сЕтен дЪх.
УвИ, страхЪт ти и молЕния
        защО са тЕ?
ЗабрАвата - не Е за мЕне -
        познАваш ме!

ЛЮБОВЬ МЕРТВЕЦА               

 Пускай холодною землею            
            Засыпан я,               
О друг! всегда, везде с тобою   
            Душа моя.               
Любви безумного томленья,    
         Жилец могил,               
В стране покоя и забвенья         
          Я не забыл.
               
    *

Без страха в час последней муки               
        Покинув свет,               
Отрады ждал я от разлуки —               
            Разлуки нет.               
Я видел прелесть бестелесных,               
            И тосковал,               
Что образ твой в чертах небесных               
            не узнавал.
               
    *

Что мне сиянье божьей власти            
        И рай святой?               
Я перенес земные страсти               
        Туда с собой.               
Ласкаю я мечту родную               
        Везде одну;               
Желаю, плачу и ревную               
       Как встарину.
               
    *

Коснётся ль чуждое дыханье               
         Твоих ланит,               
Моя душа в немом страданье             
        Вся задрожит.               
Случится ль, шепчешь засыпая      
       Ты о другом,               
Твои слова текут пылая               
        По мне огнем.
               
    *

Ты не должна любить другого,               
         Нет, не должна,               
Ты мертвецу, святыней слова,               
         Обручена.               
Увы, твой страх, твои моленья               
       К чему оне?               
Ты знаешь, мира и забвенья               
      Не надо мне!               

1841


Рецензии