Сергей Есенин - Дорогая, сядем рядом

Сергей Есенин
***Дорогая, сядем рядом

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Скъпа, да поседнем близко,
да се гледаме в очите.
В кроткия ти поглед искам
да дочуя чувства скрити.

Тази есенна позлата,
този кичур бял в косите -
е спасение, отплата
на пройдохата за дните.

Моя край аз изоставих,
где цъфтят треви и клони.
В градската печална слава
аз избрах да съм бездомен.

Исках във сърце да стихне
спомен за градини летни,
там, със жабешкия припев
аз отглеждах в мен поета.

Там сега е вече есен...
Клен, липа със клони блъскат
по прозорец чукат често,
търсят близките от къщи.

Тях  в света ги вече няма.
Месецът над двор черковен
сочи с лъч към кръста само, -
че за там и ний се готовим.

Че и ние след тревоги
там ще слезем под колиби.
Само пътищата могат
радост да дадат на живи.

Скъпа, ти седни до мене,
да се гледаме в очите.
Искам в погледа ти сведен
да дочуя чувства скрити.

1923

------------------------------

СкЪпа, да посЕднем блИзко,
да се глЕдаме в очИте.
В крОткия ти пОглед Искам
да дочУя чУвства скрИти.

ТАзи Есенна позлАта,
този кИчур бЯл в косИте -
е спасЕние, отплАта
на пройдОхата за днИте.

Моя крАй аз  изостАвих ,
где цъфтЯт тревИ и клОни.
В грАдската печАлна слАва
аз избрАх да съм бездОмен.

Исках във сърцЕ да стИхне
спОмен за градИни лЕтни,
тАм, със жАбешкия прИпев
аз отглЕждах в мЕн поЕта.

ТАм сегА е вЕче Есен...
КлЕн, липА със клОни блЪскат
по прозорец чУкат чЕсто,
тЪрсят блИзките от кЪщи.

ТЯх  в светА ги вЕче нЯма.
МЕсецът над двОр черкОвен
сОчи с лЪч към крЪста сАмо, -
че за тАм и нИй се гОтвим.

Че и нИе след тревОги,
тАм ще слЕзем под колИби.
САмо пЪтищата мОгат
рАдост да дадАт на жИви.

СкЪпа, ти седнИ до мЕне,
да се глЕдаме в очИте.
Искам в пОгледа ти свЕден
да дочУя чУвства скрИти.


***

Дорогая, сядем рядом,               
Поглядим в глаза друг другу.          
Я хочу под кротким взглядом         
Слушать чувственную вьюгу.         

Это золото осеннее,               
Эта прядь волос белесых -               
Все явилось, как спасенье             
Беспокойного повесы.               

Я давно мой край оставил,               
Где цветут луга и чащи.               
В городской и горькой славе
Я хотел прожить пропащим.               

Я хотел, чтоб сердце глуше               
Вспоминало сад и лето,               
Где под музыку лягушек               
Я растил себя поэтом.               

Там теперь такая ж осень...             
Клен и липы в окна комнат,            
Ветки лапами забросив,               
Ищут тех, которых помнят.               

Их давно уж нет на свете.               
Месяц на простом погосте               
На крестах лучами метит,               
Что и мы придем к ним в гости,       

Что и мы, отжив тревоги,            
Перейдем под эти кущи.             
Все волнистые дороги               
радость льют живущим.         

Дорогая, сядь же рядом,               
Поглядим в глаза друг другу.         
Я хочу под кротким взглядом         
Слушать чувственную вьюгу.         

1923
Перевод: летом 2014.