Дафинка Станева. Моя жизнь

ЖИВОТЕ МОЙ (Моя жизнь)
Дафинка Станева, Болгария


             Перевод с болгарского языка Инессы Соколовой

МОЯ ЖИЗНЬ

Жизнь радугой во мне сияла,
между землёй и синим небом.
В тебе  же красок не хватало,
а надо б ярче, больше цвета.

Хорош огонь в горячем, красном,
что при закате солнца, в зорях.
Малиновый всегда прекрасен,
он от родителей, бесспорен.

И желтый вспоминаю нежно,
он в детстве был со мною рядом.
Воздушный змей нёс дух мятежный,
среди хлебов ласкала взглядом.

С зеленой краскою навесы
и ветер теплый вспоминаю,
когда с любовью интересы,
мечты на сердце расцветают.

Летят они в безбрежной сини,
как кони счастливы. На воле
свободы больше получили,
естественность в широком поле.

А в фиолетовой – печали
со мной по жизни бесконечно,
в саду с тоскою обвенчали.
Тиха как прежде, не беспечна.

Короткие мгновенья жизни,
как  радуга в прекрасном небе!
Земных хочу (без укоризны)
картинок ярких в чудном цвете…

Оригинал

ЖИВОТЕ МОЙ

Животе мой, дъга изгряла
между земята и небето.
По тебе с четка излиняла
нанасям още цветовете.

Червения го вземам огнен
от изгрев и от заник слънце.
Та пурпурът да ми напомня,
че съм от битието зрънце.

Когато жълтия полагам,
превръщам се в дете-сълзица.
Детето след хвърчило бяга
посред узрелите пшеници.

Зелени пролети рисувам
със спомени за топъл вятър,
когато любовта бленувах
навек да разцъфти в душата.

Препускат сини в необята
мечтите ми - коне. Щастливи,
че имат още свободата
да са естествени и диви.

И виолетова, тъгата
най-сетне тихо ще пристъпи
в градината на самотата.
Там с мен ще седнат сенки скъпи.

И виолетова, тъгата
най-сетне тихо ще пристъпи
в градината на самотата.
Там с мен ще седнат сенки скъпи.