Юрий Поликарпович Кузнецов - Последний человек

Уважаемый Петр! Вот, познакомся, только на болгарский. Из наш електронный журнал "Литературный свят". Поздравляю Вас за перевод!
http://literaturensviat.com/?p=21338
Юрий Поликарпович Кузнецов, велик руски поет, е роден на 11.02.1941 г. в казашкото село Ленинградская, Краснодарски край. Баща му е кадрови военен, а майката – учителка. В същата 1941 г. офицерът Поликарп Кузнецов заминава на фронта, а семейството му – в село Александровское, Ставрополско, а по-късно се установява в кубанското градче Тихорецк. Там, в дома на дядо и баба, преминава детството и ранната младост на бъдещия поет. Бащата на Кузнецов загива в Крим през 1944 г., по време на щурма на легендарната Сапун-планина. Първите си стихове Юрий пише на девет години. След завършването на училище Кузнецов служи в армията – свързочник е в Куба по време на Карибската криза (1961-1964), работи като инспектор в детска педагогическа стая към милицията в Тихорецк (1964-1965), в редакцията на вестник «Комсомолец на Кубан» (1965-1966). Една година учи в Кубанския университет (Краснодар). През 1965 г. постъпва в Литературния институт “Горки”, който завършва през 1970 г. (учи в поетичния семинар на Сергей Наровчатов). След кратко пребиваване по родните места, през същата година се връща в Москва. Работи като редактор в издателство «Съвременник» (1971-1976). През 1974 г. става член на Съюза на писателите на СССР, а през 1975 влиза в КПСС. Ранните му стихове са публикувани в книгата «Буря», издадена в Краснодар (1966). Но широка популярност спечелва сборникът му «В мен и редом – далечина» (1974), следват «Краят на света – зад първия ъгъл» (1976), «Излизайки на пътя, душата се огледа» (1978). В периода от 1981 до 1986 г. издава книгите «Руски възел» (1983), «Ще пусна душата си на воля», «Ни рано, ни късно», «Душата е вярна на неведоми предели» (1986). През 1990 Юрий Кузнецов става член на ръководството на Съюза на писателите на РСФСР, после – един от ръководителите на Московската писателска организация. Сборникът «Душата е вярна на неведоми предели» е награден с Държавната награда на РСФСР (1990). Сред наградите, които поетът ценял, са орденът «Знак на Почит» (1984) и Почетна грамота на Министерството на образованието на Руската федерация (2002). През септември 1997 г. е избран за академик в Академията за руска словесност. От 1987 г. до последните си дни води поетичен семинар в Литературния институт (дневно и задочно отделение, Висши литературни курсове). Занимава се и със стихотворни преводи (А. Атабаев, Пиларж, Шилер). Избраните преводи на поета са събрани в книгата «Пресадени цветя» (1990). С благословението на патриарх Алексий ІІ поетът осъществява през 1998 г. стихотворния превод на великия паметник на руската литература от ХI век, «Слово за закона и благодатта» от митрополит Иларион. Последните поеми на Кузнецов са за Иисус Христос. Умира по време на сън от сърдечен пристъп на 17 ноември 2003 г. в Москва на 63 години, погребан е на Троекуровското гробище. За творчеството му пишат Станислав Куняев, Николай Дмитриев, Александър Бобров, Глеб Горбовски, Владимир Гусев, Валентин Распутин, Феликс Кузнецов, Владимир Костров, Сергей Есин и мн.др. Владимир Бондаренко го нарича “Последния Олимпиец”. От 2006 г. в Кубан се провеждат ежегодни Кузнецовски четения. Името на Кузнецов стои в редицата на класиците на руската поезия, редом с Тютчев, Фет, Блок, Есенин, произведенията му влизат във всички представителни антологии на руската поезия, изучават се в училище.
Удачи!

Мария Шандуркова   31.08.2014 18:19   Заявить о нарушении

Спасибо за такую подробную информацию. Попытаюсь в Интернете ближе познакомиться и с его творениями...

Удачи!

Петр Голубков   01.09.2014 10:08   Заявить о нарушении