Михаил Лермонтов - Узник

Михаил Лермонтов
УЗНИК

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ЗАТВОРНИК

Отворете  ми тъмница,
дайте лъчезарен ден,   
чернооката девица,   
черногривест кон за мен.
Аз красавицата млада
ще целуна със наслада,
после с коня ще летя
като вятър през степта.

Но прозорецът - високо,
на вратата тежък ключ,
чернооката далеко
във разкошен свой уют.
Кон красавец във полето
без юзда на воля шета,
скача весел и игрив,
вей опашка с вятър див.

Сам съм аз и няма милост:
сам сред голите стени,
лъч мъждука във кандило
гасне пламъкът самин;
само стъпки зад вратата
откънтяват в тишината,
крачи нощен часовой,
но безмълвен е и той.

1837            
Превод: януари 2014 г.
-------------
ОтворЕте  ми тъмнИца,
дАйте лъчезАрен дЕн,   
черноОката девИца,   
черногрИвест кон за мЕн.
Аз красАвицата млАда
ще целУна със наслАда,
после с кОня ще летЯ
като вЯтър през стептА.

Но прозОрецът - висОко,
на вратАта тЕжък клЮч,
черноОката далЕко
във разкОшен свОй уЮт.
Кон красАвец във полЕто
без юздА на вОля шЕта,
скАча вЕсел и игрИв,
вЕй опАшка с вЯтър дИв.

САм съм Аз и нЯма мИлост:
сАм сред гОлите стенИ,
лЪч мъждУка във кандИло
гАсне плАмъкът самИн;
сАмо стЪпки зад вратАта
откънтЯват в тишинАта,
крАчи нОщен часовОй,
но безмЪлвен е и тОй.

Узник

Отворите мне темницу,
Дайте мне сиянье дня,
Черноглазую девицу,
Черногривого коня!
Я красавицу младую
Прежде сладко поцелую,
На коня потом вскочу,
В степь, как ветер, улечу.

Но окно тюрьмы высоко,
Дверь тяжелая с замком;
Черноокая далеко
В пышном тереме своем;
Добрый конь в зеленом поле
Без узды, один, по воле
Скачет весел и игрив,
Хвост по ветру распустив...

Одинок я - нет отрады:
Стены голые кругом,
Тускло светит луч лампады
Умирающим огнем;
Только слышно: - за дверями
Звучномерными шагами
Ходит в тишине ночной
Безответный часовой.

1837