Михаил Лермонтов - Спеша на север издалека

Михаил Лермонтов
***Спеша на север издалека

Пeревод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

* * *

Към север бързам отдалече,   
от топла, чуждата страна,
към теб Казбек, о, стража вечна,            
аз странник, да се поклоня.

От векове чалмата бяла
увива строгото чело,
от гордата човешка врява
не трепва твоето тело.               

Но тихата молба сърдечна
отнася твоята скала
в надзвездни висоти далечни,
пред трона вечен на Аллах.

И моля - да е ден прохладен
във зноен дол и прашен път,
да мога в пустош безотрадна
на камък в обед да поспра.

И буря да не ни затрупа,
бучейки с бойния си вой,
в Даряла, мрачната клисура,
измъчени със коня мой.

Но има в мен едно желание!
Трепти в душата ми страхът!
Че може в дните на изгнание
да ме забравят в роден кът!

Ще срещна ли там пак прегръдки?
Дали със стария привет?
Ще спомнят ли другари скъпи
страдалеца след дни безчет?

Или сред хладните могили
ще стъпча аз праха студен
на тези пламенни и мили,
делили младостта си с мен?

Но щом е тъй! Със свойта буря,
Казбек, покрий ме бързо ти,
праха ми беден над клисура
без съжаление пръсни!

1837
Перевод: майя 2014


Към сЕвер бЪрзам отдалЕче,   
от тОпла, чУждата странА,
към тЕб КазбЕк, о, стрАжа вЕчна,            
аз стрАнник, да се поклонЯ.

От вековЕ чалмАта бЯла
увИва стрОгото челО,
от гОрдата човЕшка врЯва
не трЕпва твОето телО.               

Но тИхата молбА сърдЕчна
отнАся твОята скалА
в надзвЕздни висотИ далЕчни,
пред трОна вЕчен на АллАх.

И мОля да е дЕн прохлАден
във знОен дол и прАшен пЪт
да мОга в пУстош безотрАдна
на кАмък в Обед да поспрА.

И бУря да не нИ затрУпа,
бучЕйки с бОйния си вОй,
в ДарЯла, мрАчната клисУра,
измЪчени със кОня мОй.

Но Има в мЕн еднО желАние!
ТрептИ в душАта ми страхЪт!
Че мОже в днИте на изгнАние
да ме забрАвят в рОден кЪт!

Ще срЕщна ли там пАк прегрЪдки?
ДалИ със стАрия привЕт?
Ще спОмнят ли другАри скЪпи
страдАлеца след днИ безчЕт?

ИлИ сред хлАдните могИли
ще стЪпча аз прахА студЕн
на тЕзи плАменни и мИли,
делИли младосттА си с мЕн?

Но щОм е тЪй! Със свОйта бУря,
КазбЕк, покрИй ме бЪрзо тИ,
прахА ми бЕден над клисУра
без съжалЕние пръснИ!



* * *

Спеша на север издалёка,
Из тёплых и чужих сторон,
Тебе, Казбек, о страж востока,
Принёс я, странник, свой поклон.

Чалмою белою от века
Твой лоб наморщенный увит,
И гордый ропот человека
Твой гордый мир не возмутит.

Но сердца тихого моленье
Да отнесут твои скалы;
В надзвёздный край, в твоё владенье
К престолу вечному Аллы;.

Молю, — да сни;дет день прохладный
На знойный дол и пыльный путь,
Чтоб мне в пустыне безотрадной
На камне в полдень отдохнуть.

Молю, чтоб буря не застала,
Гремя в наряде боевом,
В ущелье мрачного Дарьяла
Меня с измученным конём.

Но есть еще одно желанье!
Боюсь сказать! — Душа дрожит!
Что, если я со дня изгнанья
Совсем на родине забыт!

Найду ль там прежние объятья?
Старинный встречу ли привет?
Узнают ли друзья и братья
Страдальца, после многих лет?

Или среди могил холодных
Я наступлю на прах родной
Тех добрых, пылких, благородных,
Деливших молодость со мной?

О, если так! Своей метелью,
Казбек, засыпь меня скорей
И прах бездомный по ущелью
Без сожаления развей.

Конец 1837

Фото из интернета (Кавказ - Казбек)