Я тебя порою вспоминаю... Галина Лычковская

Я тебя порою вспоминаю,
место наших встреч в ночном саду,
но теперь, поверишь, твёрдо знаю,
не зови, к тебе я не приду...

Так тревожит куст сирени белой,
что цвела у моего окна.
Я была молоденькой, несмелой,
от любви к тебе была пьяна.

За околицей шумела речка
и несла поток бурлящих вод,
билось моё бедное сердечко,
как переходил ты речку вброд.

И вкушая ягоду малину
в нашем тихом маленьком саду,
обнимал меня ты, как рябину,
знать бы к счастью или на беду.

А в полночный час сияли звёзды
и смотрели, через кроны груш.
На траву роняла ночка слёзы...
Поняла, тебя я не дождусь.

Вспоминая тот холодный вечер,
в небе была полная луна...
Ты спешил уже к другой навстречу,
к речке, где истока глубина.

Я тебя порою вспоминаю,
место наших встреч в ночном саду...
Но теперь, поверишь, твёрдо знаю,
не зови, к тебе я не приду.

АЗ ЗА ТЕБ ПОНЯКОГА СИ СПОМНЯМ

Превод: Радко Стоянов

Аз за теб понякога си спомням
срещите ни в нощната тъма,
но сега, повярвай, твърдо зная –
няма да се върна там сама…

Тъй вълнуваше ме клонка люляк,
цъфнала пред моите врати.
Аз бях твърде млада и несмела,
от любов към тебе, що пламти.

А наоколо шуми рекичка,
гонейки бурливите води,
тръпнеше сърцето ми самичко,
щом през брода преминаваш ти.

Хапвахме си ягодки, малинки
в нашата градинка, в тишина,
ти прегръщаше ме кат рабинка,
за добро или пък за злина?

А в среднощен час звезди сияят
и през клоните блестят над нас.
На тревата нощем сълзи ронят…
Няма да дочакам тебе аз.

Спомням си за тази хладна вечер,
на небето пълната луна…
Бързаше към другата, далече,
към оная речна глъбина.

Аз за теб понякога си спомням
срещите ни в нощната тъма,
но сега, повярвай, твърдо зная –
няма да се върна там сама.