Очакване на радостта

Хей, радост, сестрице, къде си се скрила?
Нима емигрира и ти,
прокудена днес от душите ни груби -
залостени тежки врати?

В затвора от грижи от тебе се крием,
пълзи помежду ни студът.
И сякаш сме станали птици безкрили -
за нас няма полет, ни път.

Но с гръм от надежда ти пак ще пропукаш
самотните наши стени.
И химн на дъжда ще запееш в капчука,
с чист, изворен глас ще звъниш.

Под топлите струи ще скачаме лудо,
по детски - в езически танц.
В реката ти, радост, безмълвно ще плува
тъгата - стар мил дъждобран.

30.08.2013 г.

Ожидание радости

Эй, радость, сестрица, куда же ты скрылась,
в поток эмигрантских рядов
и ты ли сбежала от душ наших хилых,
жестокий, бездарный засов?

В тюрьме неурядиц тебя избегаем,
разводит нас холод и мрак.
Как птицы без крыльев - давно не летаем,
и путь оборвался, и шаг.

Но громом надежды прорежешь однажды
запоры угрюмой двери.
И гимном дождя утолишь нашу жажду,
ключом зазвонишь изнутри.

В языческой пляске, как дети, заскачем,
нырнув под струю родника.
В реке твоей, радость, накидкой невзрачной
качнется на волнах тоска

28.12.2013

Перевод с болгарского: Людмилы Станевой


Рецензии
Хубаво стихотворение! Най-хубавото е, че дочуваш "чистия, изворен глас" на радостта. Той е и гласът на Поезията! Радвам се за теб, Дафинке!
Честита първа пролет!
Мария

Мария Шандуркова   22.03.2014 23:11     Заявить о нарушении
Благодаря! Искрено се надявам повече хора да мечтаят за радостта. И да я срещат в живота си. Дафинка

Дафинка Станева   25.03.2014 19:49   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 3 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.