Пролетна омая
Цветята за любов шептят,
изпълва аромат простора,
усмивки весели цъфтят
по устните на всички хора.
И аз вървя опиянен
от радост, красота, надежда,
вървя от нежността пленен
и розов цвят над мен се свежда.
Но ето че премина тя
с походка дръзка на газела,
умът ми мигом отлетя,
защото тя го беше взела.
След нея хукнах изведнъж,
безумен като влюбен мъж.
Не зная кой съм, где съм, що съм -
животът ми виси на косъм.
Дали да взема да се гръмна,
да скоча от скала ли стръмна,
на спътник ли да се превърна,
щом нямам шанс да я прегърна?
О, Боже, дай ми малко ум,
да тръгна пак по своя друм!
Свидетельство о публикации №113061509063
Кажется, я его уже пыталась раньше перевести, но не нашла в опубликованных и вот перевела снова и опубликовала на http://www.stihi.ru/2013/10/21/6976.
Интересно мнение автора о моём переводе.
С дружеским теплом. Инесса.
Соколова Инесса 21.10.2013 17:40 • Заявить о нарушении
Думаю, что стало лучше. От начала до конца при сохранении смысла.
Соколова Инесса 22.10.2013 00:02 Заявить о нарушении