Юлияна Донева. Не будет это всё забыто!

Перевод с болгарского 

стихотворения Юлияны Доневой
НИЩО ОТ ТОВА НЕ ЩЕ ЗАБРАВЯ!

http://www.stihi.ru/2013/05/24/5385

Из цемента большое корыто
во дворе у колодца я помню.
Мой отец люб детьми, – не забыто,
пел с большим удовольствием в хоре.
За дорогой – весёлая речка,
сливы там и большущий терновник,
роз немало, колючих словечек
(от чего уезжала – всё помню).
И старушку в очках не забыла,
сухофрукты мне часто дарила.
Когда в дом снова к нам заходила,
в двери пяткой толчок наносила.
Помню как-то у дедушки Павла
кошка съела большого цыпленка,
к ней пришла роковая расправа,
ей отрезал усы втихомолку.
Батя много дарил удивленья,
так что прыгала я с умиленьем.
Граммофона ли то наслажденье,
иль пластинка на мой день рожденья.
Подарил мне отличную книгу,
десять раз перечла с восхищеньем,
шарф красивый, подарки – с интригой,
много чудных, прекрасных мгновений.

Нет, не будет это всё забыто,
это – жизни прошедшие вехи.
Много было в те годы открыто –
чем дышать, чтоб добиться успеха.

На болгарском

НИЩО ОТ ТОВА НЕ ЩЕ ЗАБРАВЯ!

Голямото циментово корито
край кладенеца в бащиния двор,
съседските дечица, със които,
насядали там, пеехме във хор,
бълбукащата покрай пътя вада
и джанката зад трънения плет -
/ о, честичко се вдигаше и свада
затуй,че скъсали сме сливки пет/
И онази бабка с очилата,
която все ми носеше ошав,
и още щом я зърнех на вратата,
захвърлях бързо крайщника корав.
И на дядо Павли котарака,
да излапа половин кокошка,
а после той отряза му мустака,
защото веч не заслужавал прошка.
И изненадата, зарад която
много пъти трябваше да скачам -
грамофон - мечтата ми голяма,
нищо че бе само с една плоча.
И любимата ми първа книжка,
дето десет пъти я прочетох,
и шалчето с копринената нишка,
което сам самичка си изплетох...

О, нищо от това  не ще забравя,
че туй е моят цял живот предишен.
Всичко, всичко спомням си и зная,
че така ще е, докато дишам.



На фото болгарская поэтесса Юлияна Донева