Юлияна Донева. Печальная песня - авт. пер

ТЪЖНА ПЕСЕН
Юлияна Донева,  България
http://www.stihi.ru/2013/05/24/5491

     Авторизованный перевод Инессы Соколовой

ПЕЧАЛЬНАЯ ПЕСНЯ

Вот и ушла незабвенная осень.
Ветер  шальной подпевает в трубе.
Песни лишь сердцем запомнились очень,
горем печалятся в грустной судьбе.

Это не слезы, я больше не плачу,
дождь бьет мне яростно прямо в лицо.
Боже родной, подари мне удачу,
видишь ли, сердце страдает давно.

Дай мне, о Боже, счастливую осень,
без объяснений, раздумий зимой,
чтобы не пелось про грустную проседь,
лучше - с восторгом, весенней мечтой.

Встречи хочу я с улыбкою милой,
с небом весенним в задорных глазах
и обрести животворную силу,
чтобы смотрелось на мир не в слезах.

Вот и ушла незабвенная осень.
Ветер  надрывно гундосит в трубе,
отзвуком в сердце, которое просит
счастья и радости в грустной судьбе.


Оригинал

(на болгарском языке)

ТЪЖНА ПЕСЕН

Няма я, няма, предишната Есен.
Свири вятърът с тъжен кавал.
Тегне в сърцето неписана песен,
изпълнена с горест и  жал.

Иглици пронизват очите ми сухи,
дъжд яростно бръска в лицето.
Къде си, о, Боже, сляп ли си, глух ли,
не разбираш ли, страда сърцето.

Върни ми, о, Боже, щастливата Есен,
без думи и погледи зимни.
Да млъкне в душата ми тъжната песен,
да звъннат възторжени химни.

Върни ми лицето с усмивката мила,
очите с небесния цвят.
Чрез тях само черпя живителна сила,
през тях гледам белия свят.

Няма я, няма предишната Есен,
свири вятърът с тъжен кавал.
Глухо отеква в сърцето ми песен,
изпълнена с горест и жал.


http://www.stihi.ru/rec.html?2013/06/03/14729 – отклик автора Юлианы Доневой