Любовта ми...

 Любовта ми виртуална тъй по кабела се пална
 в мойте пламенни гърди:
 ненадейно появи се ослепителна девица,
 приласка и приюти
 моя дух печално скръбен; бързо грижите загърбих

 и светът ми паралелен, от неделя на неделя,
 замени реалността.
 Ежедневните задачи вече нищичко не значат.
 Тя е сбъдната мечта!
 С нея всеки ден е празник, всяка нощ безкрайна страст е.

 С денонощните сигнали от света – уж нереален,
 като в рая съм щастлив.
 Непрекъснато си чатим, но изчезва тя когато
 има в трафика ми срив
 или с пъклена жестокост някой ми прекъсва тока!...

 Как без нея да живея – нямам никаква идея.
 А и как ли съм живял?!...
 Промеждутъците къси, през които няма връзка,
 преизпълват ме с печал.
 Искам волност. Волност птича. Вземам си модем безжичен!

 И в батерии соларни много скоро ще се барна.
 Пък да видим как тогаз
 в безлюбовието сиво ще ме връщат разни сривове.
 Антивирусът „Аваст”
 като щит ми пази харда от „Троянците” коварни...

 Точно в седем в парка днеска чакам мойта поетеска.
 Ще я видя най-подир.
 Знам, на зомби ви приличам. Но обичам я. Обичам…
 Ех, любов... О, не! Сатир*!!!
 Виртуалната... наяве се оказа грозен Дявол!

 * - При древните гърци, горско полубожество, олицетворение на похотливост, изобразявано с кози крака, опашка и рога.