Ласка Александрова. Прочь кристальный звон!

Вольный перевод стихотворения

Кристален звън
Ласка Александрова, България

Ночь без сна
и  холодно,
ветер вдруг исчез.
По стеклу  замерзшему -
кружева
с небес.
На березку снежную
свет с Луны упал,
приласкал он 
нежную,
сладкий ждал финал.
Но она отпрянула,
брызги слез
из глаз.
Сердце её ранено -
пыл её угас.
Луч забыл про деточек,
прочь кристальный звон!
У березки - веточки,
ветер - за углом.

Кристален звън
Ласка Александрова, България

Бяла нощ.
От студ,
вятърът дори се скри.
Затвориха прозорците
премрежени от ледени цветя
очи.
Към близката бреза,
луната лъчите си протегна,
за да я погали,
но не успя -
по сребърните струни
се търкулнаха сълзи,
посипаха се бавно
върху вейките смълчани.
Ветрецът
иззад ъгъла надникна,
боязливо клонките й разлюля
и кристален звън
в тишината
плахо прозвуча.

Фото из Интернета


Рецензии
Красивые строки, Инесса!

Улекса фон Лу   14.07.2014 09:53     Заявить о нарушении
Очень приятно, Лариса! Доброго дня! Хорошего настроения!

Соколова Инесса   14.07.2014 09:56   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 4 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.